Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.
  • Новини

Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewbbbbbb.png

Хората от Сандански, Петрич и Струмяни пълнят чанти и багажници на автомобили на изгодни цени на пазарите в Ново село и Струмица, Република Северна Македония (РСМ). За местното население на пограничния район в Ново село в РСМ това е добре дошло, тъй като реализират добри обороти.

Пазаруват се предимно хранителни продукти – зеленчуци, брашно, сирене, масло, малко месо, по-малко дрехи и домакински стоки, слабо е търсенето на почистващи препарати и стоки за бита, уточнява Struma.bg.

На пазара в Ново село всеки втори клиент е от Сандански, Петрич или Струмяни. Те даже са станали приятели с местните търговци, които продават най-вече кочански ориз и зеленчуци – праз, спанак, зеле, моркови, кромид лук, домати, пипер, патладжан, краставици, маруля, млян червен и лют пипер, традиционната подправка шарена сол – люта и сладка, и др.

Сирене, козе и овче, се продава средно по 440 денара на килограм, а това прави около 14.00 лева, смесеното е на по-ниска цена – 11 лева. Сравнено с това, което се продава по пазарите в Югозапада, е с 6-7 лева по-ниска цена. Изварата е на цена от 180 денара, което е 5,70 лева. Това са цени на сирене и извара, произведени от местните фермери, които търсят да им се плаща в денари, а не в български левове, както е на другите сергии.

Най-търсен е кочанският ориз. Цената на килограм е 80 денара, или 2,40 лв. Същият ориз може да се намери и в зеленчуковите магазини в Сандански и Петрич, но с цена 3,80 до 4,40 лв. Килограм сладки чушки се търгува на 40 денара на килограм, или по 1,20 лева, докато в българските магазини килограмът е 3,50 лева. Ябълките се продават за 30 денара, или 90 стотинки, и то големи жълти или зелени. На пазарите в Сандански и Петрич такива ябълки са на цена от 2,20 до 3,00 лева.

Без коментар са цените в големите търговски вериги. Олио, марка „Бисер“, се продава в големия магазин в Ново село на цена от 125 денара, или 3,80 лева. Свинското месо в емблематичния месарски магазин „Лебедите” е скочило драстично и килограм свински врат, бон филе, е 340 динара, или 11,00 лева. Телешкото е на същата цена. Неповторимият македонски суджук от свинско, телешко и пилешко се продава на 9 лева за килограм. Рецептата на този суджук се пази от месарите, а по вкус е уникален, тъй като се приготвя с праз вместо с кромид.

 

Домашната гроздова ракия от литър и половина се продава на цена от 7,00 лева.

На пазара се срещнахме с един от доайените, производители на кочански ориз, уникалната подправка от червен пипер – лют и благ, и шарена сол Димитър Минковски. Той живее в Струмица, но всеки четвъртък е на пазара в Ново село, а в събота е на пазара в Струмица.

„Имам много приятели от Сандански, Петрич и Струмяни. С тях се познавам повече от четвърт век. Две години поради пандемията ги нямаше. Но сега вече, след като паднаха забраните, те отново се върнаха при нас. Продаваме стока, наше производство. Кочанския ориз си го добиваме ние. Със сина ми обработваме 120 декара земя, засята с кочански ориз.

Приятелите ми казват, че и във вашите магазини в Сандански се продава кочански ориз, но този, нашият, не да се хваля, няма нищо общо с този, който се продава при вас. Хората купуват по 3-4 килограма. Идват и пазаруват за месец. Аз много приятели имам от вашия край.

Освен ориз продавам и подправка от червен лют и благ пипер. Това си е мое производство, както и домашна гроздова ракия. По качества няма нищо общо с вашата, българската. Произвеждам и домашен оцет.

Пандемията срина нашата търговия, но сега се наблюдава оживление. Ние с граничните общини от България сме като братя. Говорим един език, а с тези от Петрич имаме много общи диалектни думи, докато в Сандански хората са по-интелигентни, говорят по-изчистено, градски език”, каза Димитър и допълни, че очаква политическите разногласия между двете държави да се прекратят и да си живеем спокойно и мирно, както досега.

„Купих всичко, което си бях записала. Купуваме зеленчуци, малко сирене, олио, брашно и бисквити. Идвам един път в месеца, откакто паднаха забраните. Дойдохме с кола, бензинът е скъп, но като тегля черта, излиза, че е по-евтино, отколкото в Сандански, и ще се върнем обратно след месец“, категорични са санданчаните Мария Стойкова и Стела Николова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскоп на Павел Глоба за следващата седмица-През тази седмица Девите ще имат нужда от магическа защита
Next: В Гърция е страшно! Мост се срути, има и жертви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Бате Емо с тъжна изповед след „Игрите“: Загубих брат си в…
  • Борисов обръща играта: Една от най-силните фигури се върна в ГЕРБ
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Мая Манолова е посочена за бъдещ кандидат за кмет на София от партия „Прогресивна България“
  • Кой ще наследи богатството на Слави Трифонов
  • Нов скандал в Скопие заради Ива Михайлова: Обвиниха Мицкоски в тайна сделка с България
  • „Иво Карамански беше голям човек. Беше силен, имаше големи политически протекции и правеше каквото си поиска – всякакви далавери. С наркотици обаче не се занимаваше“.
  • Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря. Това каза в ефира на НОВА президентът Илияна Йотова.
  • Българка след погромите в Париж: Това не е градът, заради който напуснах родината
  • Неочакван обрат в „Ергенът“-Ето какво се случва с Ралица и Георги след предаването-Нещата стигат доста далеч!-Вижте какво се случва в първия коментар

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.