Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудодейно изцерение в Кабиленския манастир
  • Новини

Чудодейно изцерение в Кабиленския манастир

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
ewfwegrgrgeree.jpg

Болни оздравяват, бездетни забременяват след искрена молитва

Бебе се излекува от рак, баба му се моли в светата обител

Чудодейно изцеление в Кабиленския манастир „Рождество на Пресвета Богородица“!

Бебе на 10 месеца се избави от най-страшното онкологично заболяване. Пеленачето преборило рак, след като неговата баба дошла в светата обител, помолила се и наляла вода от лековитото аязмо.

 

Прекрасната и вдъхновяваща новина сподели пред „България Днес“ послушница Яна от девическата обител, която се намира в непосредствена близо до Археологическия резерват Кабиле и едноименното ямболско село.

„Бабата на болното бебе дойде и се помоли в манастира. Напълни вода от лековитото аязмо в манастира, с която са мили детенцето и са му давали да пие. След няколко месеца в манастира пристигнаха поклонници от Бургас, които ни съобщиха, че след молитвата и процедурите с водата изследванията в болницата са показали, че бебето се е излекувало по чудодеен начин, вече няма никакви ракови клетки и е напълно здраво. Благата вест дойде съвсем наскоро“, разказа щастливата млада послушница, избрала да бъде Божи служител в девическия манастир пред светския живот.

Своето чудотворно изцеление изпитва и жена от Ямбол. На 15 септември т.г. тя пристига в Кабиленския манастир в приповдигнато настроение и разказва пред монахините, че лековитата вода от аязмото е излекувала дископатията й.

„Жената сподели следното: „Преди 5-6 години дойдох и се обливах в къпалнята с лековитата вода. Гърбът ме болеше страшно много, дископатията ме беше налегнала. При всяко дишане дори изпитвах болка. Налях си вода от аязмото, помолих се в манастира и се прибрах вкъщи. Водата ме излекува. Оздравях! Чудесно е, че има такъв извор“, разказва още пред вестника монахинята.

Малко преди тя да се върне в Кабиленския манастир и да благодари за Божията помощ със силата на вярата, това прави и Павлина Вълкова. На 28 август т.г., когато честваме Успение Богородично по стар стил, жената отново прекрачва манастирския праг, за да възвести радостта и на своето чудо.

„Тя разказа, че на същата дата през 1992 г. е дошла в манастира и се е помолила за рожба, тъй като не е имала детенце. Точно след една година откриха бременността ми, а през 1994-та родих момче, което вече е жив и здрав мъж на 25 години – сподели жената. Така 27 години по-късно, на същия ден, тя се върна, за да сподели щастието и благодарността си“, разкрива послушница Яна пред „България Днес“.

Датата 28 август се оказва сакрална и за друга жена, която усеща Божията благодат да се радва на свое отроче след много препятствия.

„Загубих бебе в петия месец. Отец Георги и сестрите се помолиха за мен. Случи се чудо и родих. Но след това ме приеха в болница с тумор в главата на 39-ия ден след раждането. Благодарение на Бог и Божията майка, от която измолих моето отроче, се излекувах. Тук ще кръстим нашето момиче на 28 август на Голяма Богородица по стар стил. И аз съм кръщавана тук, в Кабиленския манастир съм се и венчала“, описва жената своите житейски перипетии при идването й в светата обител на 6 юни тази година.

Това са само малка част от чудодейните изцеления със силата на искрената вяра, които се случват след молитви в Божия храм и обливане и пиене на лековитата вода от аязмото, за които миряните са се върнали и са разказали през тази година.

„Има още много незаписани случаи на проговорили дечица и за двойки, които са се сдобили с рожбичка, а дотогава не са могли. Някои преспиват в манастира, други си взимат вода за вкъщи и пак има доказан ефект. Важното е да има силна и искрена вяра. И също така да се присъства на службата, а не манастирът да се посещава само като музей и да се стои в двора“, разказва пред „България Днес“ послушница Яна.

Божията служителка съветва родители, баби и дядовци да не водят децата и внуците на ходжи, гледачки и екстрасенси.

„Има случаи, в които детенцето не проговаря, а това се случва, когато то дойде в манастира. Намирали сме върху иконита на „Тайната вечеря“ кърпички със стотинки, куршуми във водата и други предмети. Не следвайте тези окултно-езотерични учения“, напътства още монахинята.

Пеленаче премахва трета сливица

Друго бебе – на една годинка – имало трета сливица. Лекари искали да изчакат то да навърши три годинки, за да го оперират. Но състоянието на пеленачето било много лошо и майка му го довела в Кабиленския манастир. Преспали в обителта, а когато се върнали вкъщи, третата сливица вече я нямало.

Друго голямо чудо в обителта е свързано с мъж на около 40 години. Човекът бил обездвижен, не се хранел, бил отслабнал десетки килограми и състоянието му било изключително лошо. Родителите му го довели в Кабиленския манастир, полели го с вода и останали да пренощуват.

Само след няколко месеца тримата се върнали, а майката раздавала питка за здраве. Синът й вече се движел спокойно, хранел се нормално и дори започнал да шофира.

В друг случай в храма дошло момче от близкото село Маломир. То не можело да говори, а вече било голямо. Довела го неговата баба с надеждата Богородица да помогне на внучето й да проговори.

Така се и случило. Младежът се полял с вода от аязмото, повярвал истински в чудото и то станало.

По подобен чудотворен начин друг негов връстник излекувал екземата на ръката си. Тя била толкова сериозна, че лекарите не намирали начин да го излекуват. Чудодейната вода от аязмото и искрената вяра свършили тази работа.

Жителка на Чирпан имала болно сърце. Доктори й предложили да й сложат стент, кръвното също било проблемно. Тогава жената дошла в Кабиленския манастир и след познатата вече процедура се възстановила напълно и забравила за стента.

Друга жена имала проблем със зрението. Тя също се изцерила. Успяла да премахне и туморен израстък от тялото си.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Бацелова: Дрехите и бельото да се изпират отделно от другите дрехи на 90 градуса
Next: Трагедия в семейството на рапъра Кристо. Да почива в мир!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.