Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите
  • Новини

Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
jwjwejsdjjj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Любяща майка от Великобритания изпя песен на умиращия си син и го върна към живота, съобщава The Mirror. През 2020 г. 9-годишният син на професионалната изпълнителка Дженифър Озбърн – Джейк, е диагностициран с рядко генетично заболяване – енцефалопатичен синдром. Болестта засяга развитието на мозъка, мускулната и дихателната системи.

Като дете Джейк често губел съзнание. Той обаче обичал музиката, разпознавал някои от песните и се усмихвал, когато ги чуел. „Плачех, когато виждах, че не му е добре. Той започваше да се смее, аз спирах да плача и се смеех с него. Умееше да превръща сълзите в смях“, разказва майката.

Когато състоянието на Джейк се влошило, от страх да не умре вкъщи, родителите му го изпратили в детски хоспис.

Пред The Mirror Озбърн разказва и за трогателния момент, в който успяла да върне сина си към живота, като му изпяла песен.

Тя отишла при умиращия си син и попитала медицинската сестра какво да прави. „Бях много уплашена. Толкова ме беше срам, че се разплаках. Изключиха го от апаратурата и медицинската сестра ме посъветва да пея за него“, спомня си британката.

Тогава тя започнала да пее песен от мюзикъла „Най-великият шоумен“ и се случило чудо, което поразило дори медицинските сестри. Чувайки песента, Джейк буквално се съживил. След това започнал да диша самостоятелно и живял още 11 месеца.

„Той си пое дълбоко въздух и пеенето буквално го върна към живота. Докторът влезе, преслуша го със стетоскоп и не можа да повярва на резултата“, споделя Дженифър.

През септември състоянието на детето се влошило и малко по-късно то починало.

„Нещо просто се промени в мен и като майка знаех, че той ще умре. Влязох в стаята му и казах всичко, което исках да му кажа. След това го целунах и му казах да си почине. Щом иска да си почива, нека си почива“, казва тя.

Майката добавя, че на погребението е изпяла песента, която преди 11 месеца го е спасила.

Озбърн казва още, че 3-годишният й син Джими също страда от този синдром. Заболяването е предизвикано от генетична мутация, която имат и двамата родители. То е изключително рядко и в света са известни само около 100 такива случая.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец сравни цена на кафе у нас с тази в Германия, ще ви стане лошо, като видите разликата
Next: Златната зодия, на която й върви във всичко и която може да преобърне света и да постигне всичко, което е невъзможно за другите

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.