Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не си играя да правя компоти – хрупаме си пресни, сочни прасковки посред зима. Ето тайната
  • Новини

Вече не си играя да правя компоти – хрупаме си пресни, сочни прасковки посред зима. Ето тайната

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
shywqytwttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес много домакини се отказват от консервирането, което отнема много време и усилия, в полза на замразяване на плодове и зеленчуци.

Вземете, например, прасковите. Обикновено ги варим на компот, сладко или конфитюр. Но има и много по-прост начин, с който да запазим всичките им витамини! Ако замразим прасковите, имаме възможността да приготвим творчески десерти и да се насладим на вкусни пресни плодове посред зима.

Свикнали сме да замразяваме ягоди, малини, лимони, но дали това е възможно и с вкусните, сочни праскови? И ако да, да ги белим или не? Да ги режем ли на кубчета или на половини? Тези и други въпроси ще намерят своя отговор днес с наша помощ.

Днес от Ко4.бг ще ви разкрием как може да си замразите праскови за зимата:

За целта ни трябват идеално узрели плодове. Но те не трябва да бъдат прекалено меки. Обърнете внимание на вкуса, защото той също е важен. При замразяването вкусовите качества на горчивия или кисел плод само се увеличават.

Ранните сортове са много сочни и меки. Но костилката трудно се отделя от месестата част. Ако решите да ги замразите, през зимата ще ви очаква неприятна изненада – горчив вкус. Тези, които обикновено използваме за консервиране, са идеални за замразяване. Месото им е не само достатъчно плътно, но се отличава с отлични вкусови качества. Сортовете с много мъх трябва винаги да се белят преди замразяване.

Как да замразим прасковите за зимата

Сварете вода в тенджера. Пригответе си съд с ледена вода. С остър нож направете разрез в прасковата във формата на „X“.замразени праскови Пуснете 4 плода във вряща вода и изчакайте 30 секунди. Извадете ги, след което веднага ги прехвърлете в ледена вода. Обелете кожата. Нарежете прасковите на филийки.

Вземете тавичка, покрита с пергаментова хартия и поставете върху нея всички сегменти, така че да не се допират помежду си. Покрийте плодовете с фолио. Пъхнете тавата с прасковите във фризера за една нощ. Извадете плодовете от фризера на следващата сутрин и прехвърлете плодовете в подходящ контейнер. Поставете контейнера с нарязаните на филийки праскови във фризера и ги използвайте за приготвянето на отлични десерти през зимата.

Прасковите се размразяват по същия начин, както и всички други замразени продукти:

На стайна температура или в хладилник. Ако ще използвате парчетата праскови за плънка на десерта, не се страхувайте да ги използвате замразени. Възползвайте се от тази чудесна идея и я споделете с приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да могат да си преброят парите! ТРИ зодии ще се опаричат до часове и ще заживеят нов живот
Next: Проф. Рачев: В четвъртък ще ни е студено, но преди това иде морът!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.