Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Летовничка пресметна колко й струва почивката за един ден в Созопол
  • Новини

Летовничка пресметна колко й струва почивката за един ден в Созопол

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
erwggryyeye.png

Дали цените на българското Черноморие тази година са по-високи от нормалното… зависи доста от това кой колко би отделил за лятна почивка и все пак извинението: „Ние имаме пазарна икономика и всеки може да си слага каквито цени прецени“, не е извинение да се слагат спекулативни цени на продуктите, пише bTV.

Eто колко приблизително излиза един ден в Созопол тази година според актуалните цени в момента. Инфлуенсърката Гергана Димитрова изчислява, че за гориво на отиване и връщане от София до Созопол (Градина) трябва да даде 115 лв.

Паркингът на плажа е 20 лв.

за 1 ден.

Ако искате да си вземете шатра на повечето места цените са около 80 лв., на други при наема на шатра трябва да направите консумация поне между 200 и 300 лв.

За закуска, която съдържа 2 фрапета, сокове и диня за двама, дамата отделя 35 лв.

След закуската е време за обяд. Поглеждаме бележки, които вие сте ни изпратили и можем да кажем, че един обяд в Созопол за двама излиза около 30 лв. като включваме 2 супи, салата основно и напитка.

Ако съдим по цените на супите на нашите читатели, те варират между 4,50 и 6 лв. в по-нормалните заведения. Наскоро обаче имаше и примери отново в Созопол с рибена чорба, която струва 19 лв. така че всички цени са доста относителни.

Обядът на Гергана на плажа на „Градина“ излиза 125 лв. като включва пилешки хапки, пица, разядки и десерти.

Ако решите да си вземете и още нещо за хапване или да обядвате палачинка с банан и шоколад там, си предвидете 7,60 на човек.

Нейната рибна вечеря за двама струва 106 лв.

Други хора пък са отделили за порция миди 15,99 лв., шопската салата на няколко места е около 11 лв., а вечерята тук е 116 лв. като включваме и алкохолни напитки като чаша вино, наливна бира и лимонада, като  с тази храна спокойно може да се нахрани и тричленно семейство с дете.

ТОТАЛ за деня: 386 лв. за двама

Гориво: 115 лв.

Паркинг: 20 лв.

Шатра: 80 лв.

Закуска: 35 лв.

Обяд: 30 лв.

Вечеря: 106 лв.

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: В четвъртък ще ни е студено, но преди това иде морът!
Next: Банките няма да са доволни: Икономист разкри най-изгодния начин за погасяване на кредитите

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.