Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки шофьор трябва да прочете за тези промени за глобите на КАТ
  • Новини

Всеки шофьор трябва да прочете за тези промени за глобите на КАТ

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dssdhrhrhrhr.png

Правилата за връчване на фишове и актове на КАТ ще бъдат променени между първо и второ четене на проекта на бюджет за 2023 г. Заедно с проекта на бюджет от Министерски съвет внесоха в парламента и предложения за промени в Закона за движението по пътищата, съобщава “Труд”.

Част от предложените промени предвиждат актове и фишове на КАТ да може да бъдат връчвани по електронен път, чрез работодател или негов служител, натоварен да приема книжа, както и чрез сайта на МВР, ако човек се регистрира чрез профила си и погледне в рубриката за невръчени фишове и актове.

Депутати от ГЕРБ-СДС предлагат всички предложени от правителството промени в Закона за движението по пътищата да отпаднат от бюджета за 2023 г. А правилата за връчване на фишове и актова да останат в сегашния си вариант.

Депутати от ППДБ пък предлагат съществени промени на предложените от правителството текстове. От ППДБ предлагат да отпадне възможността за връчване на актове и фишове на КАТ чрез работодателя. Но наред с това предлагат промени, които ще доведат до много объркване сред гражданите и ще причинят ненужен стрес на много хора.

Предложението на Министерски съвет предвижда при нарушения, за които е издаден електронен фиш или наказателно постановление, на нарушителя да се изпраща уведомление на електронната поща или кратко текстово съобщение (SMS) на мобилен телефонен номер, подадени от човека при издаване или при подмяна на шофьорската книжка или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство. Като специално е посочено, че това уведомление има информационен характер и не представлява ангажимент за административнонаказателна отговорност.

Депутатите от ППДБ искат тази система за уведомяване да стартира незабавно и да не се чака хората да подновят шофьорските книжки или автомобилите, за да научи МВР телефонния им номер и електронната поща.

Депутатите предлагат министърът на вътрешните работи, министърът на електронното управление, изпълнителният директор на НАП и изпълнителният директор на АПИ да обменят информация за телефонните номера на граждани и фирми и за електронните им пощи без значение от целите, за които първоначално са били събрани.

Министърът на вътрешните работи ще трябва да получи информация за телефоните и мейлите от другите ведомства в срок от три месеца след приемане на закона.

Това обаче ще доведе до голямо объркване. Например много хора не могат да подадат сами данъчните си декларации и от тяхно име това правят счетоводители, приятели или роднини, които може да са дали своите телефони и мейни на НАП за комуникация. При покупката на винетка ситуацията е същата.

Не всеки сам си купува винетка, а например това може да направят децата в едно семейство, защото работят по-добре с интернет. Така може от телефона на детето да е купена винетка. Ако приятели пътуват с един автомобил, може единят да зареди бензин, а другият да купи винетка през телефона си.

Когато в МВР получат данни от НАП и АПИ за телефонни номера, ще започнат да изпращат уведомления за нарушения на пътя на хора, които нямат нищо общо със съответния автомобил. Освен това в проекта на Министерски съвет специално е написано, че тези уведомления имат само информационен характер.

Депутатите от ППДБ предлагат да отпадне текстът, че уведомленията имат само информационен характер. С това много хора ще бъдат объркани и няма да знаят, че получаването на SMS не е официално връчване на фиш или акт, а само съобщение с информационен характер.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия в морето на Слънчев бряг пред очите на дете
Next: Голяма трагедия: Линейка и кола се блъснаха, има ранени и загинали

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.