Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивайло изтръпна от ужас, когато видя какво има до главата му на топлия пясък в Райския плаж в Созопол
  • Новини

Ивайло изтръпна от ужас, когато видя какво има до главата му на топлия пясък в Райския плаж в Созопол

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
gdfgrtrhthrt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Летният сезон, а плажовете по Черноморието вече се пълнят с жадни за слънце хора. Оказва се, че мястото е любимо не само на местните и гостите из курортите, но и на влечугите.

Мъж сподели за близка среща, която е имал с водна змия на плаж в Созопол. Ивайло С. споделя, че влечугото се озовало в плика до главата му, докато лежал на топлия пясък.

Той споделя и кадри, които показват размерите на змията, която срещнал на Райския плаж. Впоследствие тя се насочила към морето и изчезнала в плитчините, пише гласнюз.

„Лежа си на Райския залив, а нещо шушика в плика до главата ми. Обръщам се и змия ми си се плези до главата“, разказва Ивайло С.

Напоследък зачестяват срещите между стоденокръвните влечуги и хората в различни части на страната. За „сблъсъците“ хората често споделят във Facebook, където реакциите не закъсняват.

Преди броени дни Ви разказахме за друга подобна засечка на плажа. Мъж попаднал на змия, която точно е излизала от морето. Това стана в курорта Слънчев бряг.

Припомняме, че биолози съветват при среща с влечугите да ги оставим да се оттеглят, да не ги убиваме, а да подадем сигнал на спешния телефон.

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
Next: Гала изплю камъчето: На кафе отпада от ефира на NOVA

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.