Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга
  • Новини

Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
gfdgrthtrhththt.png

За чудесата, свързани с личността на баба Ванга , всички сме чували какви ли не истории. Освен със съвети и рецепти за здраве, петричката пророчица е помогнала на хиляди хора да променят живота си или пък да преодолеят страданието си.

Един от най-нашумелите случаи от близкото минало, свързан с личността на Ванга, е изчезването на малко момченце, чието издирване продължава и днес от страна на отчаяните родители, вече 35 години след случката.

Всъщност над 1000 са неразгаданите случаи на изчезнали деца в България. Зад всеки от тях стои огромната мъка на родителите, безброй въпроси без отговори, терзания, безсънни нощи и малка като светулка надежда, че някой ден майките и бащите отново ще прегърнат рожбите си.

Един от най-мистериозните случаи се разиграва в полскотръмбешното село Куцина. Там се губят следите на 5-годишния Марин Георгиев Маринов , който дошъл в малкото населено място на гости на леля си. Това се случва през лятото на 1987 г., но и до днес семейството продължава да търси сина си.

изчезнало момченце

Крепи ги предсказанието на Ванга , която била категорична, че момчето е живо и след десетилетия ще се намери, а истината ще излезе наяве, пише „Борба“.

Близки на родителите настояват случаят да се популяризира и ако някой от Куцина и района е замесен или е премълчал факти около изчезването, да проговори, макар и след толкова много години.

Марин Георгиев Маринов е роден на 26 август 1981 г. в Мадан. Той е първа рожба на Емилия и Георги Маринови. Семейството обитавало жилище заедно с бабата и дядото на детето. Лелята на момчето се омъжва за човек от Куцина и се мести там. Въпреки разстоянието двете фамилии поддържат топли отношения и често си ходят на гости.

В началото на август 1987 г. Марин и родителите му отиват с автобус да посетят близките си в полскотръмбешкото село. Планът бил след няколко нощувки всички заедно да заминат на море.

На 2 август момченцето получава подранил подарък за рождения си ден – синьо колело, украсено с червена панделка на волана. Грабва велосипеда и отива да си играе навън. Заедно с приятели обикаля махалата и се забавлява на воля. Прибира се за следобеден сън и към 16:00 часа отново излиза на върти педалите. Това е последният път, в който семейството вижда Марин.

изчезналият Мартин

Бил е облечен с оранжева тениска, червени панталонки и бели обувки.

Два часа по-късно майката и лелята на детето решават да отидат до магазина и по пътя да приберат малчугана. Не го срещнали, но предположили, че е отишъл в парка, защото оттам се чувал детски смях. Предположението им не се оправдало и когато пристигнали на място, не го намерили.

Уплашени, хукнали да го търсят из цялото село и да разпитват всички. В онзи момент в Куцина кипял живот – десетки млади били седнали в заведенията, магазините за хранителни стоки били пълни с клиенти, възрастните стояли по пейките пред къщите си. Не вярвали Марин да се е загубил, защото той познавал добре селото.

Започнало да се свечерява и семейството сигнализирало в полицията. На другия ден униформените се заемат да търсят момчето, обхождат всеки дом в Куцина, разпитват всички другарчета на детето. Включват се и водолази, които претърсват река Янтра. Никой обаче не знае нищо, а от малчугана няма и следа.

На третия ден от изчезването майката и дядото заминават спешно за Петрич, за да търсят помощ от Ванга. Макар да нямали записан час за среща, рискували да изминат пътя дотам с надеждата да научат нещо за момчето.

При пристигането си пророчицата излиза от дома си и веднага ги кани да влязат. Разговора подхваща майката, която пита дали Марин е мъртъв. Ванга обаче била категорична, че детето е живо и здраво и го вижда да си играе с пръчка в гората. Казва им, че ще изминат много години, преди да го открият, но ще дойде ден, в който цялата история ще се разплете.

Най-изненадващото при срещата с нея било запитването й дали са открили колелото. Към онзи момент велосипедът също изчезнал. Когато обаче се върнали в Куцина, го намерили подпрян на къща в близост до дома на лелята. На волана още стояла червената панделка. Колелото е изпратено за снемане на отпечатъци в криминален център в Москва, но по него не открили нищо.

Семейството посветило целия си живот в издирване на Марин. Посещавали медиуми, врачки и всякакви гадатели. Никой освен Ванга обаче не можал да им даде сведения. Така вече 35 години родителите живеят в неведение и не спират да си представят трагични версии за случилото се със сина им. Предполагат, че може да е отвлечен с цел взимане на органите, продаден на бездетно семейство или убит при инцидент.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ричард Алибегов сподели дали ще съди мъжът, който разпространи записа с пържолите за 650 лв
Next: Като братче и сестриче! Яна Маринова гордо показа порасналия си син – голям хубавец е

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.