Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина
  • Новини

Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
fdsghgfdhfghfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четирикратна участничка на олимпийски игри Александра Жекова използва профилите си в социалните мрежи, за да съобщи на своите последователи, че вече е омъжена.

На 12 юли 35-годишната бивша сноубордистка се е омъжила за своя любим Христо. От публикуваните снимки става ясно, че двамата са се венчали в църквата Света София в столицата.

Както е известно, Сани Жекова роди първото си дете преди близо две години. На 30 септември 2021 г. тя обяви, че е станала майка на малката Христина. Известно време обаче тя и любимият й нямаха брак, но ето че и това се е случило.

Александра Жекова е първият български спортист, носител на медал от „X Games“. Сани печели сребро в сноуборд кроса на състезанията в Аспен (щат Колорадо) през 2012 г. Три години по-късно взе златното отличие от Универсиадата в Гранада (Испания). Има три победи в стартовете от Световната купа.

Жекова участва на олимпийските игри в Торино (2006), Ванкувър (2010), Сочи (2014) и Пьонгчанг (2018). През 2010 г. е знаменосец на българската олимпийска делегация при закриването на Олимпиадата във Ванкувър. Най-доброто ѝ постижение в сноуборд кроса на олимпийски игри е петото място в Сочи. В Пьонгчанг заема шестата позиция.

„Днес искам да отпразнувам невероятната сила на истинското семейство. Не става дума за кръвни родства или формалности, а по- скоро за дълбоката връзка, която споделяме с онези, които ни издигат и ценят безусловно.

На теб, любов моя, Христо, благодаря ти, че си моята скала и стоиш до мен във всичко. Твоята непоколебима подкрепа и любов ми дадоха силата да преодолея трудностите по пътя.

Бих искала да изразя сърдечна благодарност към Адриана и Мартин за това, че приеха да бъдат наши уважавани кумове, като почитат и вдъхновяват нашия семеен съюз. Вашето присъствие направи нашия специален ден още по-вълшебен!

Моите невероятни шаферки, вие сте моят супер отбор! Благодаря ви, че сте до мен и изпълвате живота ми с радост и сестринска подкрепа.

Нашите скъпи родители, дали ни добрия пример, нашите роднини и най- близки приятели, вашата любов и добри пожелания направиха сватбения ни ден наистина незабравим.

Благодарим ви, че споделихте щастието на нашия специален момент!

Нека продължим да вървим заедно през красивия път на живота!

На 12 юли 2023 г. поехме заедно към новото семейно начало!

Христо, аз и нашата любима Христина.

Нека продължим да градим живота си върху основата на уважение, любов и радост в присъствието един на друг!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запознайте се с най-мързеливата лютеница
Next: Дарението на Григор Димитров, за което България говори. Жест, който разкрива същността му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.