Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Избирайте дини, които имат кафяви линии по кората
  • Новини

Избирайте дини, които имат кафяви линии по кората

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
dwqgetwegsdggdg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Динята – любимото плод на лятото.

Тя е извънредно полезна. В 100 грама има само 30 калории. Отлично средство за хидратиране на организма. Съдържа редица витамини и минерали като А (засилва имунната система), В-6, Б-12 (подкрепя мозъчните функции), D (полезно за костите, косата, зъбите и с противовъзпалително действие) желязо, магнезий, калций.

Според някои изследвания дори е полезна при борбата с рак заради антиоксидантите, като ликопин в нея. 92% от динята е вода, а остатъкът е основно фибри и фруктоза. Динята е позната на хората още от древността. Произхожда от Африка. Намира се в гробовете на египетските фараони, пише vesti.bg.

1. Ако разрежете диня и видите, че в нейната вътрешност има пукнатини, а структурата ѝ изглежда захарна – това не е резултат от презряване. Вероятно при отглеждането на плода е използван форхлорфенурон или друг регулатор на растежа.

2. Тя не би трябвало да е зелена и свежа отвсякъде. Дините лежат на земята докато растат по естествен начин. И на съответното място от плода трябва да има жълтеникаво петно. Колкото по-наситено жълта е кората там, толкова по-добре узряла е динята.

3. Ако по кората на динята има мрежа от кафеникави, по-твърди линии, изглеждащи като дърво, това е точният плод. Тази мрежа показва, че динята е била опрашвана от пчели, което гарантира отлични вкусови качества.

4. Друг сигнал за качеството на плода е цветът на кората като цяло. Тя трябва да е матово зелена, а не лъскава. Иначе атрактивното бляскаво зелено показва, че плодът не е узрял. При почукване добре узрялата диня издава висок и кух, а не дълбок и плътен звук.

5. Има мъжки и женски дини. Първите са по-големи, обикновено с елипсовидна форма и по-воднист вкус. Ако не обичате твърде сладки дини, това е правилният избор. Женските дини са с кръгла форма и по-малки. Те са също така по-сладки.

6. Най-добрите дини са тези със среден размер – между 3 и 5 кг. Но независимо от размера усещането при вдигане трябва да е за по-тежка диня, отколкото предполага големината.

7. Най-добрите дини са тези със среден размер – между 3 и 5 кг. Но независимо от размера усещането при вдигане трябва да е за по-тежка диня, отколкото предполага големината.

След като знаете всичко това, вече може да изберете перфектната диня.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разсекретиха за двама българи на Уимбълдън, които заслужават, да бъдат известни точно толкова колкото и Григор Димитров
Next: Ето го палата за 3 млн. лв. в Делта Хил, който Слави Трифонов продава

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.