Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снощи какви картофки изпекох, съсипахме се да ядем, не мога да не ви кажа тази божествена рецепта
  • Новини

Снощи какви картофки изпекох, съсипахме се да ядем, не мога да не ви кажа тази божествена рецепта

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gehherewffw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако ми казаха преди няколко седмици, че едно ястие от картофи не може да ви изненада, а направо да ви да завладее, със сигурност няма да повярвате.

Този достъпен зеленчук е във всяка кухня и всяка домакиня го използва във всички възможни форми:

пържени, варени и задушени, печени, като пълнеж за пайове, дори и за кюфтета и като любима съставка на салати и супи. Но не сте ги опитвали по този начин. Резултатът направо ще ви накара вече само така да си ги приготвяте.

Картофите по португалски с розмарин и зехтин са толкова вкусна храна, че една порция няма да бъде достатъчна

Съставките

картофи 8 бр.

чесън 4 скилидки

масло 30 грама

Зехтин 40 ml

розмарин 2 ч.л.

Морска сол на вкус

Подготовка

Вземете 8 картофа и ги измийте добре. Сварете си, а след това ги оставете настрана и изчакайте, докато се охладят.

Сега всеки картоф трябва да бъде натиснат с лъжица отгоре. Картофите трябва да се счупят леко, но не да се разпадат.

Изберете формата, в която ще ги печете. Налейте зехтин в нея. Нарежете скилидките чесън. Те трябва да бъдат равномерно разпределени на дъното.

Наредете картофите в съда, в който ще ги печете плътно- трябва да се прилепват плътно един към друг. Поръсете картофите с розмарин и едра морска сол.

Нарежете маслото на кубчета. Поставете 1-2 кубчета на всеки картоф. Отгоре можете да излеете малко количество зехтин (по желание).

Задайте температурата на фурната 180-200 ° С. Изпратете картофите вътре.

Според оригиналната рецепта е по-добре да се използват млади картофи. Но можете да сготвите и тези, с който разполагате. Ако имате пресни зеленчуци или пържени гъби , то заедно с картофите по португалски те ще направят вечерята перфектна. Разкажете за тази идея на вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки който знае тези трикове, няма проблеми като: запушени мивки, замръзнали прозорци или плевели
Next: Нови промени в такса смет – плащаме на база изхвърленото от нас количество

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.