Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне
  • Новини

Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gewhdfhfdhdfdf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истината за живота: всеки, който някога ви е наранявал или предавал, един ден ще се изправи пред същата болка. И това не е карма. Това е истината за човешкия живот. Ние всички страдаме.

 

Може би малко повече от други и изглежда нечестно, но животът ще ни накара да страдаме в онези моменти, в които най-малко очакваме. Точно, когато всичко изглежда добре, нещо изведнъж се обърква.

 

И тогава се обърква още нещо. И вие изпадате в отчаяние, мъка и тъга. Най-трудното нещо в такива трудни моменти е да останете разумни и да действате рационално. Ако причината е в друг човек, вие търсите отмъщение. Искате да му се отплатите по същия начин и да го нараните.

Чакате с нетърпение разплатата, когато животът сам ще му върне същото. И когато това не се случи, вие се депресирате.

 

Чувствате сякаш всичко е срещу вас. Но това не е така.
Животът рано или късно поставя всичко на мястото му.

 

И един ден, в най-лошия момент, това, което този човек е направил с вас, ще се върне при него по начин, който дори няма да разбере.

Това е прост факт, свързан с енергията. Получавате това, което инвестирате в този свят

 

. Наречете го съвпадение, карма, в крайна сметка човек получава това, което дава. И един ден този човек ще получи това, което заслужава – на работа, в обществото, в семейството.

И когато най-сетне се чувства толкова безпомощен и пречупен, той получава възмездието си.
Знаете ли каква е разликата между вас и него?

Личностното развитие. Лошите хора нараняват другите, защото никога не се учат от собствения си опит. И ще се държат по този начин, докато не претърпят същата болка, която са ви нанесли.

Те няма да знаят как да се справят с нея. Докато вие ще съберете парчетата и ще се преродите от пепелта. Така че не се притеснявайте.

Не мислете, че онези, които са ви наранили, никога няма да изпитат същото. Не вярвайте, че Вселената се е обърнала срещу вас и ви се подиграва.
Просто се научете от опита, който ви дава животът.

Преживейте болката, плачете, борете се, а след това се изправете, кажете сбогом на онези, които са ви наранили с разбирането, че един ден ще изпитат същото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топлата вода с черен пипер прави чудеса с мазнините! Топи сланинки и подобрява имунитета
Next: Синоптици алармират: В цяла България днес ще е кошмар

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.