В български условия имаме един водещ национален спорт. Той се дължи на нереалистичната ни представа за нас самите. Става дума за люлеенето по оста “българомразене-българоголемеене”. От единия край на барикадата са онези, които не харесват нищо българско, даже не просто не го харесват, но и направо го мразят.
Всичко де-що е наше им се вижда глупаво, грозно и неприятно. От другия край на барикадата са онези, които не могат да словообразуват на правилен български, но имат на единия прасец татуиран Ботев, на другия Левски. Големеят и възвеличават всяка черта и чертичка от България, без оглед на реалната ситуация и без да се интересуват дали в действителност гордостта им от конкретното нещо има връзка с действителността.
И двата екстремума са по същество грешни. Едните мразят “защото така”, другите се тупат в гърдите “защото така”. Това е синдромът на непознаване на себе си. Когато не се познава човек, той развива или комплекс за малоценност, или мания за величие.
И двете са болестни състояния на личност, в случая общност, която няма реалистична представа какво може и какво не може, какви са силните и слабите й страни. Едните ругаят всяка българска традиция или обичай, другите вдигат пилони из полянки и планини, за да се вижда българщината им. Двете страни на една и съща момента.
Това, което обаче обединява и двата края на този спектър е омразата към българското море. Дълбоко нелогична, искрено инфантилна, открито нелогична, това е не просто неприязън към нашето море, това е същинска омраза. Българомразещите ненавиждат нашето море, защото е наше. Заливат го с всякакви епитети и обидни квалификации, защото е нещо българско, което ни слага на световната карта. А това е нещо, което българомразещите не искат.
От другата страна българоголемеещите се би трябвало да обичат морето по причината, която кара другите да го мразят. Да, ама не, защото за величаещите България има едно-единствено нещо, което мразят повече от това да нямаш татуировка на Ботев на гърба – това е да си чорбаджия. Екстремните величаещи всичко родно са сиромахомили и не могат да приемат някой да прави нещо повече от тях. За тях да имаш хотел на морето е еманация на чорбаджийството, следователно в техните глави морето вече е лошо, нищо, че е българско.
И двете групи правят глупостта да оставят личните си характеропатии да увреждат интересите на страната. Обединени в общата си омраза към морето, и двете групи от хора се превръщат в полезни идиоти на гръцките интереси, които много активно искат да накарат българския турист да почива само в Гърция, но не и в България. Ако някой си мисли, че тези ирационални отношения към морето ни са плод само на вътрешна, нашенска си глупост, просто не е в час. Гърците интензивно си защитават туризма, а нашите туристи са им идеален донор.
А обективната картина е, че българското Черноморие е най-добрата за туризъм брегова ивица на Черно море въобще. Нито в Румъния, нито в Грузия, нито в Турция, за Русия и Украйна дума няма да отварям даже, няма такива плажове, няма толкова дълъг летен сезон, водата не е толкова топла.
Отделно след като се понаправиха доста пречиствателни станции, морето се изчисти и вече е съвсем нормално за ползване. Също преди години беше неприятно, че е се строеше много и беше прашно. Сега вече големите строежи приключиха, прахолякът е история.
Като за немалко море, на нашето има всичко. От огромните пусти плажове на север, през парти дестинациите около Слънчев бряг и Созопол до семейните уютни кътчета на Ахтопол и Синеморец. На морето има за всеки по нещо. Зависи кой какво търси.
Има много евтини места, има ужасно скъпи такива. Има шумни и пренаселени места, има и самотни плажове с тихи хотелчета. Както е навсякъде по света. От Хавай насред Тихия океан, през плажовете на Уругвай на Атлантическия океан, та до гръцките курорти, навсякъде има от всичко. Като искаш парти, отиваш на едно място. Като искаш тишина, отиваш на друго място. Всичко има. Въпрос на вкус и организация.
Затова изпитвам открит ужас от онези, които идат в най-скъпия ресторант и се оплакват, че много пари са оставили. Като ти е скъпо на скъп ресторант, иди другаде, уважаеми рибай Ганьо, както се шегуват зевзеците в социалните мрежи. Този случай с рибай стека беше емблематичен – ако трябваше ракия да поръча на 50 грама, щеше две шишета да изпие и да му де види евтино, но като стекът е на сто грама и е скъпо. Този тип стекове са скъпи навсякъде по света, освен в Аржентина.
В Буенос Айрес може да намериш в хубав ресторант такъв огромен стек на цена от порядъка на 20 лева. Даже в съседен Монтевидео е три пъти по-скъп. Ама евтиният телешки (и прекрасен на вкус) стек се намира в Аржентина, не в Слънчев бряг. Както казваше един приятел – във Враца стрижат без пари, само трябва да идеш до там.
Да идеш в скъп ресторант и да се оревеш телевизиите, че ти е скъпо е като да сложиш петстотин лева на рулетка в казино и да се оплачеш, че си ги изгубил. Извинявам се, ама както казиното е за това, така и скъпия ресторант е за същото – даваш пари за някакво преживяване
Дали си струва или не си решава всеки, но го прави преди да седне на масата и да поръча. Наскоро един близък приятел ми прати менюто в чудесно малко хотелче в Несебър, в което тристепенно обедно меню – с пресни продукти и обилни порции – е 12 лева. Така че има за всеки по нещо. Впрочем, навсякъде е така. Рибай стек или омар в София също можеш да изядеш за 400-500 лева, но може да намериш и готвено за 5 лева порцията. Намираш, каквото търсиш.
За мен този “рибайгейт” е поредната демонстрация за войната, която се води с всички средства срещу българското море. Това е проблем, да не говорим, че е глупаво. Имаме природни дадености – топло море с четири месеца сезон и високи планини с прекрасни ски писти.
Не трябва да воюваме срещу тях, а за тях. Трябва да ги ползваме и развиваме, облагородяваме и популяризираме. Питайте сърбите, унгарците или австрийците какво не биха дали за излаз на нашето море. А ние го имаме и буквално газим във водите му, докато се оплакваме от жажда. Дайте малко обективно да си гледаме на ситуацията, че иначе все нещастни ще си бъдем.
Автор: Петър Кичашки
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: