Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не мога да мълча вече, ето как махнаха Господари на ефира, казва Малин Кръстев
  • Новини

Не мога да мълча вече, ето как махнаха Господари на ефира, казва Малин Кръстев

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
eqhgsdhsdnsd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легендарният водещ Малин Кръстев открехна леко завесата около махането на предаването „Господари на ефира“ от ефир.

Там той беше дълги години заедно с Геро, Зуека, Мария Игнатова, Рачков и Ненчо Балабанов.

„Едно време комунистите са избили бързо цялата интелигенция и са я натикали по затворите, сега ни убиват бавничко“, това заяви актьорът Малин Кръстев в интервю с Деси Банова-Плевнелиева по Нова телевизия.

Звездата на сцената и екрана изпадна в откровение за живота на актьорите и творците като цяло.

Той изобщо не спести критиките си към културната политика на държавата в последните 30 години.

 

“30 години се борим да оцелеем, защото българската култура се прави не “поради”, а “въпреки”, заяви Кръстев.

“Убиват ни несъзнателно, защото тези хора не разбират това, което правим.

Те нямат национално мислене какво е българският език и култура.

Ние за тях сме някакъв излишен лукс”, допълни актьорът.

 

Малин Кръстев обясни, че това е причината да се откаже от преподавателската си дейност. “Съжалявам, обезверих се”, призна с болка любимецът на публиката.

Той добави, че има вътрешен конфликт да вижда как млади хора харчат парите на родителите си, за да станат актьори.

“Държавата им казва: “Вие не ни трябвате!”, обясни Кръстев.

Той разказа, че с Герасим Георгиев – Геро са похарчили лични пари, за да осъществят спектакъл на възпитаниците си в театралния колеж “Любен Гройс”.

 

“Същата година национален фонд “Култура” даде 100 000 лева за някакво транс шоу, ние кандидатствахме за 3000 лева и ни отрязаха.

Нашият проект се оказа недостоен”, разказа Кръстев.

“Това е и скандално, и тъжно”, призна натъжена Деси Банова-Плевнелиева.

 

“Какви ли работи не направиха, за да ни махнат от ефир”, това каза Малин Кръстев за легендарното предаване “Господари на ефира”.

Той призна, че се е включил в него само защото Маги Халваджиян го убедил, че такова нещо не е правено в българска телевизия. “Направихме 20 години, през какво ли не минахме”, каза Кръстев. Той заяви, че все още чака чудото България да даде 1% от БВП за култура.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия
Next: Извънредно! Бой в Скопие, българин е сериозно пострадал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.