Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Издирват го в цяла Европа заради убийството на момчето край Цалапица
  • Новини

Издирват го в цяла Европа заради убийството на момчето край Цалапица

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
zhshehsdhdn.png

Заподозреният за убийството на Димитър Малинов е напуснал България на 24 юли от летище “София”, обясниха по-рано днес от прокуратурата.

 

Билетът за пътуването е бил предварително закупен, уточниха още от следствието на нарочен брифинг.

За издирваното лице, което е на 30 години, е издадена европейска заповед за арест. Става дума за Рангел Бизурев.

 

Жертвата и евентуалният извършител са се познавали от няколко години, като напоследък са били във влошени взаимоотношения. Мотивът за извършване на жестокото престъпление е финансов.

 

30-годишният Рангел Бизюрев е издирваният за убийството на 24-годишния Димитър Малинов в Цалапица, научи TrafficNews. Към момента Бизюрев е с издадена Европейска заповед за арест, изпратена до компетентните власти в Германия. Според  информация на полицията той е напуснал България на 24 юли, от летище София с предварително платен билет. По думите на прокуратурата в досието му има провинения от преди много години, които нямат общо със случая.

 

Както съобщихме по-рано, младежът е бил пребит до смърт на 20 юли около 22 часа, а след това е заровен. Доказателствата сочат, че извършителят и жертвата са се познавали от няколко години, като между тях е имало финансови проблеми, заяви наблюдаващият прокурор в брифинг пред медиите.

“Никой не е дължал пари на другия обаче”, уточни тя.

Тялото на Димитър е намерено на около 1 километър от мястото, където последно е видян. Убийството на Димитър е квалифицирано като такова, извършено с особена жестокост, а наказанието, което законът предвижда за такова престъпление, е от 15-20 години затвор, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

В качеството на свидетели по случая са разпитани 13 лица, извършени са множество огледи, както и претърсвания и изземвания на няколко адреса, назначена е тройна съдебно-медицинска експертиза.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бог ще ги целуне: Тамара Глоба назова знака на зодиака, който ще забогатее през август
Next: Проф.Рачев обяви прогнозата си за август – ще се пържим ли пак на 40 градуса?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.