Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германия вече не е толкова привлекателна за българите?
  • Новини

Германия вече не е толкова привлекателна за българите?

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
ngfnfgnfgnfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Германия продължават да имигрират повече хора от ЕС, отколкото я напускат, но интересът на европейците е далеч по-малък в сравнение с годините преди пандемията. През 2022 година във Федералната република са пристигнали 480 хиляди граждани на Европейския съюз. Същевременно 340 хиляди са я напуснали, сочат данните на Федерална служба за миграция и бежанци.

Най-много имигрират в Германия от България, Румъния и Полша

Ръстът в имиграцията е 2,8% в сравнение с 2021 година, но преди шест години разликата между броя на имигриралите в Германия и напусналите я е била шест пъти по-голяма.

Най-много европейци се местят в Германия от България, Румъния и Полша. Въпреки това броят на източноевропейците, които емигрират към Федералната република, намалява. През 2022 година в Германия са пристигнали 160 хиляди румънци, 80 хиляди поляци и 60 хиляди българи.

В същото време са я напуснали 110 хиляди румънци, 55 хиляди поляци и 40 хиляди българи. Към 2015 година ръстът на българите, които живеят в Германия, е бил двойно по-голям. Най-голям пък е спадът при хърватите, които от 2013 година са част от Европейския съюз, а от 2023-а – и от Еврозоната и Шенген.

През 2015 година в Германия са имигрирали 39 хиляди повече хърватски граждани, отколкото са я напуснали. През 2022-а този брой е бил едва 3300.

Основните причини са икономика и демография

Експертите изреждат няколко причини за този драстичен спад. От една страна, много от европейците, които са искали да живеят и работят в Германия, вече са го направили. В страната живеят над пет милиона граждани на други държави от ЕС. Освен това в повечето източноевропейски страни в последните години се отбелязва сериозен ръст на икономиката.

В същото време обаче държавите от Източна Европа страдат от сериозна демографска криза, а основното младите са тези, които емигрират, отбелязва “Зюддойче Цайтунг”.

Тенденцията все по-малко източноевропейци да искат да работят в Германия се отразява тежко на местната икономика, която страда от недостиг на кадри. Затова германските власти предприемат мерки да направят пазара на труда по-привлекателен и достъпен за квалифицирани кадри от държави извън ЕС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работник потроши с багер хотел след като не му платиха цялата заплата
Next: Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.