Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта
  • Новини

Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
gfnfgnfgnrnr.png

„Добротата ще спаси света!“

Много от нас правят добро на познати и непознати , но това понякога крие рискове. Човек никога не знае какво да очаква от човека срещу себе си.

Напоследък хората станаха лицемери и крият истинското си лице и същност.

Когато гумата на колата на тази стара дама се спукала, тя нямала идея как ще се прибере вкъщи. Времето било дъждовно, наоколо минавали малко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

Млад мъж шофирал по селския път и видял стоящата встрани кола. Там, прегърбена, стояла жена, която изглеждала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Жената се притеснила, когато непознатият се приближил към нея. Какво ли е намислил? Да не би да иска да й помогне?

Но тъй като не можела да смени гумата сама, нямала друг избор. Дамата дала на мъжа резервната гума и той я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила отплата за помощта . Мъжът категорично отказал предложената сума. Само й казал: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Брайън Андерсън и се отплатете с добро за добрината“.

С тези думи той си тръгнал. А старицата била толкова впечатлена от добротата на този човек, че чак свят й се завил. Качила се на колата си, пошофирала малко нагоре по пътя и спряла пред една закусвалня.

Там я посрещнала усмихната сервитьорка , която й предложила кърпа, за да изсуши мокрите си от дъжда коси. Старата дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно била много уморена, но въпреки това, изглеждала приветлива като най-приятния човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала лимонада и бързо я изпила. После си спомнила за Брайън Андерсън. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързо се изнизала от закусвалнята и отпътувала.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката лежали още 400 долара.

Сервитьорката се замаяла от изненада. Следващият месец щяло да се роди детето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в джоба си и довършила смяната си.

След няколко часа сервитьорката най-накрая, се прибрала вкъщи. Легнала в леглото и, мислейки колко й е провървяло днес, се навела към мъжа си, целунала го по челото и казала: „Обичам те, Брайън Андерсън!“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
Next: Ще се затрием и без война! Днес на АМ Тракия към морето е ад

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.