Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината
  • Новини

Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
fytjtkukguilui.jpg

Моя приятелка е стюардеса. Често чувам невероятни истории от нея, които се случват в самолета. Тя постоянно натъртва колко важна е безопасността по време на полет. Има и една много поучителна история за това.

Оля (моята приятелка) работи като стюардеса от няколко години. Това обаче й се случва за първи път. При един една от пасажерките заявила, че детето й е изчезнало. По думите на жената тя се е качила на самолета с новородено бебе и тригодишно момиченце. Младата дама се разплакала и казала, че е отишла само за минута, за да смени пелените на бебето.

На няколко пътници в съседство им омръзнало да слушат охканията й и започнали да твърдят, че жената била само с едно дете. Било повече от странно.

Приятелката ми за всеки случай попитала дали майката наистина се е качила на борда с две деца. Тя раздразнено потвърдула. Въпреки това двойка, седяща наблизо, се обадила. Те твърдели, че младата майка приема някакви витамини.

„Пих успокоителни, защото ужасно ме е страх от летене. Моля, помогнете ми да намеря детето си!“

Търсенето на детето

Стюардесата претърсила целия салон, но не намерила дете, което да отговаря по описание на дъщерята на жертвата. Решили да претърсят горните рафтове и големите чанти. Много пътници протестирали.

Собственикът на антикварен магазин бил особено придирчив, защото имал няколко скъпи вещи в чантата си. Между другото, моят приятелка проверила данните в системата и се оказало, че жената наистина се качила на самолета с две момичета.

След като чантите били проверени и не било открито нищо, жената забелязала мъниста на пода.

Подобни имало и в колието на дъщеря й. Няколко от тези имитации на перли лежали около вратата на багажното отделение. Майката със сълзи помолила Оля да отвори това отделение.

Приятелката ми дълго се съпротивлявала, защото тази част на самолета винаги е затворена. Детето просто не можело да бъде там. Да, и пътниците започнали да реагират гневно за неприкосновеността на личния им живот и неща от този род…

Въпреки това състрадателната Оля решила да наруши правилата. Тя взела ключа от пилота и отворила отделението. Зад огромен стелаж с куфари било открито момичето. Тя лежала в безсъзнание.

За щастие детето скоро дошло на себе си и посочило двойката, която била най-възмутена. Оказало се, че са откраднали скъпоценна брошка от търговеца на антики и момичето ги видяло.

За да попречат на детето да каже на някого, крадците изчакали майката да си тръгне и грабнали детето. Имали голям късмет, че багажното отделение било отворено за кратко по това време…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести
Next: Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.