Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат
  • Новини

Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
bwqbbbewtewtew.jpg

Уникален играч впечатли всички в „Стани богат“. 53-годишният Сава Бояджиев стигна почти до края на играта. Той стартира в предаването за знания още снощи, когато отговори на първите 11 въпроса и така получи шанс за такъв за 20 000 лева.

 

Музикантът бе затворил 3000 лева като втора сигурна сума и бе останал без жокери. Вчера той сподели, че иска да купи роял за жена си, която също като него е преподавател по музикални инструменти.

 

Още преди да продължи играта, водещият Михаил Билалов каза на участника: „Не искам да ти задам въпрос и да си тръгнеш“, след което го попита: „Кой монарх създава съвет на всички шегаджии, пияници и глупаци?“ – Калигула, Анри IV, Петър I Велики или Хенри VIII.

 

„Нямам жокери, така ще разчитам на себе си“, сподели пианистът и барабанист. После поразсъждава и каза какво знае за някои от личностите. „Чудя се дали да рискувам или да се откажа, защото наистина не знам, а просто разсъждавам. Все пак маркирам отговор „С“ – Петър I. Играта е игра“, каза Бояджиев, който е преподавал музикални инструменти над 20 години в САЩ, Индия и Португалия. Отговорът му се оказа верен.

 

Водещият Михаил Билалов се зарадва на участника. „Пиша ти чек за 20 000 лева. Тъпото е, че написах 30 000 лева. Какво ми става тези дни. Викат ми „щедрия“, пошегува се той и зададе следващия въпрос за 30 000 лева.

 

„Кой е единственият неанглоезичен автор сред петимата най-превеждани в света според статистиката на ЮНЕСКО?“, гласеше той, а вариантите бяха Жул Верн, Карл Маркс, Фьодор Достоевски и Астрид Линдгрен.

Бояджиев поразсъждава, но се зачуди дали да даде отговор или да се откаже с 20 000 лева в джоба:

„Играе ми се, но това е доста сериозен риск щом нямам никаква идея.

Аз съм за Астрид Линдгрен, но това е абсолютен изстрел в тъмното“.

„Между другото, в твоята анкетна карта виждам, че ти няма да играеш за пари“, прекъсна го Билалов, а участникът сподели: „Да, но все пак е добре да се купи този роял“.

„Дали пък не е Карл Маркс? Маркирам отговор „B“ – Карл Маркс“, промени мнението си 53-годишният музикант.

 

„За първи път от толкова време имаме отворен въпрос за 30 000 лева.

 

Това не се случва толкова често в „Стани богат“. Имаме и маркиран отговор. Това е истински играч за мен“, каза Билалов, но след това разочарова Бояджиев:

 

„Верният отговор е Жул Верн. Но всеки един от тези отговори звучеше абсолютно логично. Аз те поздравявам. Благодаря ти за чудесната игра. Това е една малка лепта за рояла. Страхотно усещане и изживяване“.

В крайна сметка Бояджиев си тръгна с едва 3000 лева от предаването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли и лошата енергия
Next: Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.