Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Високо кръвно? Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от този проблем
  • Новини

Високо кръвно? Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от този проблем

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
ewghdfhtrht.png

Може би най-големият здравословен бич за човечеството в настоящите времена е високото кръвно. От това социално значимо заболяване в началото на ХХІ в. страдат близо един милиард души по цялата планета. Това прави малко повече от една четвърт от възрастното население по света. В отделни географски райони честотата на артериалната хипертония обхваща до над 30% от жителите.

Статистиката показва, че 42,8% от мъжете и 39,7% от жените в България на възраст от 25 до 64 години страдат от високо кръвно. При това у нас се отчита непрекъснато нарастване на броя на хипертониците. В борбата с това неприятно страдание отдавна се е включила и народната медицина. И все повече хора откриват спасение в нейните рецепти, заменяйки с тях силните лекарства, които като правило дават множество странични ефекти и причиняват още по-големи проблеми.

Сред тях е и баба Мита от великотърновското село Ресен, която дълги години отчитала високи стойности на артериалното си налягане и пиела с шепи медикаменти, рожба на фармацевтичната химия. Но положението ѝ не се подобрявало. Дори напротив. Кръвното ѝ продължавало да удря тавана и понякога дори се налагало да се вика линейка и да ѝ се поставят инжекции.

Няма човек, който да не се отчая в такава ситуация, но пенсионерката не се отказала.

Тя комбинирала рецепти, популяризирани от Христо Мермерски, заедно със съвети от книгата на билколечителката Мария Требен, като в крайна сметка така създала свой лек, с който успяла само за три месеца завинаги да излезе от омагьосания кръг на хроничното си страдание. При това помогнала не само на себе си, но и на много други. По нейни думи с нейната схема на лечение са се избавили над 3800 души. Тя е съвсем проста, като не изисква почти никакви финансови средства за съставните части.

Смесват се 400 г обелен чесън – задължително български, и 4 обелени и изчистени от семките лимони. Те се смилат на каша с машинка за месо или пък с пасатор. Чесънът трябва да е взет от стари глави, да не е пресен. Получената рядка смес се насипва в тъмна бутилка и се запечатва отгоре с домакинско фолио. Тя се оставя в тъмно и студено помещение да престои 24 дни. Баба Мита прави уговорката, че шишето не бива да се държи в хладилник. На 25-ия ден целебната субстанция вече е готова за употреба.

Вечер от нея се приготвя и лечебната смес, която се приема непосредствено преди лягане. Условието е да се вечеря към 18-19 ч. и да се ляга за сън към 22 часа. В 1 ч. ч. се слагат 2 с. л. кисело мляко – за предпочитане домашно приготвено или поне отговарящо на БДС. Към него се прибавят 1 ч. л. от сместа, получена от чесъна с лимоните, 1/2 ч. л. канела, 1 ч. л. мед и 10-15 капки клеева тинктура (популярна и като прополис). Всичко това се разбърква добре и се изяжда, преди да се легне.

На сутринта 2 с. л. кисело мляко се смесват с 2 с. л. смлени орехи, 1 ч. л. мед, , 1/2 ч. л. канела и 10-15 капки клеева тинктура. Но сега към това не се прибавя от чесново-лимонената смес. Полученият микс се изяжда преди закуска.

При баба Мита още на първата седмица, след като започнала да прилага това лечение, горната граница на кръвното ѝ налягане пада от 200 на 130, а долната – от 100 на 70. Постепенно тя спира да взима предписаните ѝ хапчета едно по едно, докато накрая окончателно се отказва от тях. От 2011 г., когато използва рецептата, та до днес артериалното ѝ налягане без изключения е в нормални граници – 130/70. А покрай това изчезват и болките ѝ в бъбреците и в областта на сърцето.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ: От август повече пари ще вземат всички: Ще изплащат пари със задна дата
Next: Възрастен варненец проплака: От банката ми издадоха нова дебитна карта и останах без пенсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.