Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата гърми срещу мъжът извършил брутално престъпление върху 18-годишно момиче в Стара Загора
  • Новини

Мрежата гърми срещу мъжът извършил брутално престъпление върху 18-годишно момиче в Стара Загора

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
dthfggfngfntrr.png

Мрежата не спира да гърми след бруталното зверство, потресло цяла България, което мъж извърши спрямо 18-тодишната си приятелка в Стара Загора.

На 26-ти юни 18-годишното момиче е било рязано с макетно ножче от приятеля си. Тя има над 400 шева по тялото си. Нарязани са ръцете, краката и гърдите, носът й е счупен, а за да бъде гаврата пълна – накрая цялата й коса е обръсната с машинка. Тя е спасена, но са й направени 400 шева.

Много обществени личности осъдиха садистичното посегателство на изверга срещу момичето и призоваха отговорните институции за възможно най-тежкото наказание, което закона предвижда спрямо извършителя на това жестоко зверство.

Журналистът Васил Иванов сподели пост, във Фейсбук, като част от него гласи: “Такива псевдопатриоти – биологични отпадъци, които имат усещане за превъзходство и безнаказаност, не трябва да бъдат толерирани, а преследвани с цялата жестокост на закона.”

Безразличен към случващото се не остана и бившият футболист на “ПФК Берое” и участник в реалити форматът “Сървайвър”- Ваня Джаферович. Той също написа пост, в който изразява негодуванието и възмущението си от индивиди и ненормалници, извършващи подобни садистични действия. В публикацията си бившият футболист използва силни думи като “боклук” и “изрод”.

Бившата депутатка от “Демократична България” – Кремена Кунева също остро разкритикува окръжния съд в Стара Загора чрез гневен пост на официалната си Фейсбук страница за решението си да пусне този по думите й “психопат на свобода, докато едно дете се бори за живота си”. Тя недоумява колко жесток трябва да е бил въпросният индивид, така че да са били необходими 400 шева.

Бизнесдамата Мария Бонева направи сравнение с 2003 година, когато самата тя е заляна с киселина и констатира, че за 20 години нищо в съдебната ни система не се е променило. Тя казва още, че “ако до 31.07.2023 г нещо не се промени в задържането и реалната присъда за този ГАД” , ще се състои “най-големия протест на всички български жени майки, баби, дъщери , които ще ви покажат каква сила мога да бъдат.”

 

Тя е убедена, че човешко същество не е способно да извърши такива действия и призовава както за това да вземем нещата в свои ръце, така и престъпниците да бъдат сложени там, където им е мястото.

Темата коментира и журналистката Лияна Панделиева:

 

След като престъплението стана обществено достояние, в социалната мрежа беше разпространена снимката на предполагаемия извършител и неговите имена. Официално потвърждение на самоличността му още няма. Потребители разпространяват и други снимки и тече ожесточена дискусия кой всъщност е извършителят.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младежът с макетния нож не е случаен, Ицо Хазарта си изля всичко по Нова
Next: Благодарение на Бога на парите: 4 зодии ще спечелят големи пари в Събота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.