Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината лъсна: Ето защо в съда са освободили мъжът с макетното ножче
  • Новини

Истината лъсна: Ето защо в съда са освободили мъжът с макетното ножче

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
djghjgjtyjytjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пуснаха на свобода мъжа, обезобразил момиче на 18 години с макетен нож в Стара Загора.

Момичето е с 400 шева и безмълвно от месец. Окръжният съдия по въззивното частно наказатателно дело е Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора. Тя е намерила причиненото обезобразяване на момичето за „лека телесна повреда“.

Окръжният прокурор на Стара Загора Дичо Атанасов също носи отговорност за това, че той е на свобода, пише „Фокус“.

Ето и мотивите на Окръжния съд в Стара Загора:

В Окръжен съд – Стара Загора е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд – Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо лицето Г. Г.

Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да се направи изводът, че не друг, а обвиняемият е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото.

Според съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.

Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение).

В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „Задържане под стража“, поради което обвиняемият е освободен.

В началото на 2023 година Г. Г. е осъден по силата на одобрено от Районен съд – Стара Загора споразумение, с което му е наложено наказание „пробация“ с първите две пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предложение първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК (лека телесна повреда)“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора е решила, че е лека телесна повреда обезобразяването на момичето
Next: Този изчезващ вид животно се появи на бургаския плаж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.