Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
  • Новини

Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
ershgfdggherw.png

Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт.

Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.
54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил.

Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.

След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.

Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса.

Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.

Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят.

Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.

„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени.

Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младо момиче беше безцеремонно зарязано от съпруга си след като роди, но сега е мечта за милионерите
Next: От НИМХ излязоха с много важна прогноза за времето през август – ето какви явления да очакваме

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.