Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща направи барокамера, за да лекува сина си
  • Новини

Баща направи барокамера, за да лекува сина си

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
basrrqwrqwrwrw.jpg

Съоръжението може да помогне и на хора с други заболявания, убеден е Петър Кондев от Пазарджик

Баща от Пазарджик направи барокамера, за да лекува 10-годишния си син, болен от аутизъм. Преди да се захване, 44-годишният компютърен специалист Петър Кондев не разбирал нищо от съдове под налягане, какъвто е барокамерата.

Признава, че отначало дори изпитвал страх да вкара детето си в т. нар. самоделка. (Всъщност всички детайли и механизми на барокамерата са изработени от сертифицирани фирми и многократно са изпитани.)

“По-страшното е друго. Да мине време и да се окаже, че си можел да направиш нещо изключително важно за детето си, а си го пропуснал. Този страх е много по-голям и е постоянен”, обяснява Кондев.

Съпругата му Лилия казва, че при децата аутисти има пределна възраст, до която състоянието им може да се подобри. Затова двамата единствено съжаляват, че сравнително късно разбрали за лечението с барокамера.

Научили, че синът им Емил е аутист, когато бил на 1,5 г., и оттогава не са спирали да прилагат различни методи за лечението му. При един от тях трябвало да се премине през барокамера. Самото лечение се нарича хипербарна кислородотерапия, при която човек диша чист кислород в барокамера под налягане.

Така организмът приема 25 пъти повече чист кислород, който се разнася чрез кръвта до всяка клетка. Кислородът е основен източник на сила и енергия за клетките. При децата аутисти активира заспали мозъчни центрове, възстановява зоните на поражения при стомашно-чревни проблеми и изчиства токсините в кръвта.

Когато преди 2 години започнал да търси барокамера за сина си, Петър Кондев завел Емил във Варна. Дете с аутизъм, с чиито родители се сприятелили, за кратко време постигнало неочаквано добри резултати след лечението в барокамера. Във Варна Емил преминал 50 сеанса и постигнал видимо подобрение. Баща на друго дете аутист, който живее близо до Пазарджик, пък монтирал в дома им платнена домашна барокамера, която се използва от спортисти – купил я за десетки хиляди долари от САЩ. Тя обаче работела на ниско налягане и без подаване на чист кислород.

Кондеви я използвали 2 месеца, но ефектът от нея не бил така осезаем. Петър завел сина си и в София, където направили още около 50 сеанса. Малкият Емил все повече се подобрявал. “За да продължим терапията, трябваше да пътуваме постоянно или да се преместим. Да променим живота на семейството, работата, всичко. Много висока цена, не само в материален план. При това децата аутисти много бавно се повлияват от лечението с барокамера.

Нужни са стотици сеанси.

и невинаги има гаранция за успех. Едно дете се повлиява от такова лечение, друго – не. При всеки е различно. Да не говорим, че лечението не е и евтино. Много родители не могат да си го позволят”, разказва Петър Кондев.

Имал идея да накара предприемачи, които се занимават със съдове под налягане, да направят барокамерата, но не се получило. Затова се захванал сам. Обяснява, че всичко става с постоянство и много четене. Получил подкрепата и на столичанина, в чиятофабрична барокамера преминали сеансите на Емил.

Петър Кондев направил барокамерата за 5 месеца, иначе самото съоръжение се сглобява за 4-5 дни. Всички компоненти поръчал в лицензирани и сертифицирани фирми. Барокамерата му е изпитана за 10 пъти по-високо налягане, отколкото това, с което работи. Плексигласът за илюминаторите на капсулата трябвало да е от 0,8 мм според изчисленията, но той поставил от 2 мм. Не правел компромис с който и да е детайл. По каталози например можеш да купиш трите филтъра за по 80 лв. всеки, но най-добрите струват по 800 лева. Не крие, че изработката на апарата му излязла около 100 000 лв.

В същото време в Турция, където се произвеждат едни от евтините барокамери, цената им е 300 хил. евро. В САЩ стигат милиони.

Барокамерата на Петър Кондев в Пазарджик работи вече 2 месеца. Първоначално смятал да я монтира в дома си, но после решил, че много по-добре е да е във фирмената му сграда, където в нея ще могат да се лекуват и много други хора.

За да работи с апарата, специален курс във Варна изкарала съпругата му Лилия Кондева. Синът им Емил вече има около 25 сеанса в личната им барокамера. Според родителите детето вече има подобрение. Все още не може да говори, но вече започнал да усеща звуците, да ги отделя, комбинира и използва. Емо ходи в общообразователно училище и към него е прикрепен ресурсен учител. Има много приятелчета, които го подкрепят.

“Стремежът ни е да подобрим живота на детето си, не да го излекуваме.
За нас е важно да започне да чете и да пише.

Не сме си поставяли крайна цел, въпреки че излекуването не е химера. Всичко е с пожелателен характер. Преди месец не сме си и помисляли за това, което Емил вече може да прави”, споделя Лилия Кондева.

“Барокамерата не е панацея, но дава много голям ефект. Изключително важно е да се знае, че тя може да помогне на всеки човек и да реши много тежки проблеми при редица заболявания. Аутизмът е само една малка част от това. Всяка сериозна болница в чужбина вече разполага с барокамери. За съжаление, у нас далеч не е така. Много лекари въобще не знаят за подобно лечение, просто защото не са учили за това”, обяснява Петър Кондев.

Той дава пример от собствената си практика. Близка на семейството след тежка операция на венците продължила да кърви в продължение на 10 месеца. След 3 сеанса в барокамерата всичко се нормализирало. 30-годишна жена в тежка следродилна депресия не можела да спи, страдала от фобии, не искала да излиза от града. Само с няколко сеанса се върнала към нормалното си състояние и признала: “Не вярвах, че ще стана отново човек.”

Лечението с барокамера е много ефективно при забавено развитие, след инсулти и инфаркти, при трудно заздравяващи рани, след хирургични интервенции и трансплантации, множествена склероза и т.н.

В Пазарджик интересът към барокамерата на Петър Кондев е изключително голям – не само от нуждаещи се, но и от лекари. Неслучайно той поканил семейното джипи да отвори кабинет в сградата, където е барокамерата. Сътрудничеството се оказало изключително ползотворно.

Петър Кондев обяснява каква е функцията на отделните агрегати.

Вътре в капсулата на барокамерата може да се седне и да се легне. Има направено и приспособление за вкарване на болни с инвалидни колички.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседи на Георги с макетния нож: Той е добро момче
Next: Автобус падна в пропаст, има много загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.