Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да мълча, ето колко струва 14 дни болничен в България, обяви д-р Ненков
  • Новини

Няма да мълча, ето колко струва 14 дни болничен в България, обяви д-р Ненков

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
fhfxhfgncgnf.jpg

Любимият доктор, известен със страхотното си чувство за хумор – доктор Мирослав Ненков гостува на Мариан Станков Мон Дьо.

Той както винаги бе откровен за това, което разкри пред зрителите за себе си.

Полагам усилия да съм добър баща, разведох се и рядко виждам дъщеря си.

Тя живее при майка си. Ходих дори на психоанализа за да намеря себе си.

 

Човек си заравя главата за да не срещне истината, която беше, че не съм бил щастлив в тази връзка.

Но ми трябваха двадесет години за да го осъзная, сподели докторът.

Компромисите заради детето не са добри за него.

По-добре да се разделим, много ми е трудно отношението на детето ми към мен.

Тя все още ми е сърдита.

 

Не е лесно да напуснеш семейството си.

Най-тежко беше за дъщеря ми Мия.

С майка й й обяснихме като на възрастен човек.

Все пак вече нямаше да живея с тях под един покрив.

Не съм се развел с Даниела заради Яна – жената до мен.

Аз не се страхувам да споделям лични неща.

Доктор Нанков разказа и за периода , в който бе министър и всичко, с което се е сблъскал в този период.

Болниците в България са прекалено много и се ползват за източване на здравната каса.

Болница в провинцията например се ползва за корупция.

Там некадърният управител не може да усвои отпуснатите му пари и в края на годината те се връщат в бюджета и всъщност нищо не се променя за пациентите.

 

Властта е много лошо място. Там срещнах хора, които ще продадат майка си за два лева.

За себе си сподели, че се бори с килограмите, опитва се да ги свали и да нормализира здравето си.

Трудно ми е с килограмите, пия 16 хапчета за кръвното. Това ми е комплекс, че не мога да отслабна.

Един човек с диагоналка отива на личен лекар да иска болничен за свой приятел. Личният лекар отказва.

Следобед получава СМС – 40 лева за 14 лева, разказа д-р Ненков, посочвайки, че това е истински случай.

За 40 лева можеш да си купиш лекар, посочи той.

Д-р Ненков не пропусна и темата с напускането си на ВМА.

Това стана, след като му е било казано от генерал Мутафчийски да не участва в медиите.

Призна, че в момента е без работа и жена му го издържа, но имал много предложения за работа.

В момента обмислял.

Младите хора напускат България не заради пари, а заради отношението, категоричен е той.

Накрая д-р Ненков буквално спука от смях Мон Дьо с няколко вица, които обаче не бяха съвсем подходящи за ефира и се влючи заглушаващ сигнал.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Арестуваха Георги с макетния нож
Next: Българка в чужбина: Нямам доверие на българите и ги избягвам, когато ги срещам

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.