Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена намери в килера на свекърва си повече от 100 снимки от сватбата на сина си, но на никоя от тях не беше булката-Ето какво последва
  • Новини

Жена намери в килера на свекърва си повече от 100 снимки от сватбата на сина си, но на никоя от тях не беше булката-Ето какво последва

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
xhxhdrhdfh.jpg

След сватбата Ана се премести в апартамента на свекърва си, където съпругът й живееше преди това. Живееха заедно осем години, нещата вървяха добре – и двамата работеха и можеха дълго време да си купят собствен апартамент, но съпругът ми не искаше да чуе за оставянето на майка ми сама.

Той беше единственото дете на тъщата, съпругът й, бащата на Олег, починал, когато момчето било на девет. Оттогава Олег решил, че ще е глава на семейството и трябвало сам да се грижи и защитава майка си.

Ана уважавала чувствата на Олег, но вярвала, че когато свикне с мисълта, че сега семейството му е тя, той ще позволи на майка си да живее живота им и ще насочи всички грижи към жена си.

Но времето минавало и единственото „истинско“ семейство за него все още била майка му. И Анна все повече усещала, че за Олег тя е просто начин да се почувства като пълноценен мъж. Той дори не искал да има деца само защото „те ще вдигат шум и ще дразнят мама“.

С ума си Анна отдавна знаела, че трябва да напусне Олег и майка му, но със сърцето си обичала съпруга си и не искала да го напусне. Но един ден, благодарение на абсурден инцидент, Ана все пак трябвало да сложи край.

Тя, както обикновено, чистела апартамента, когато видяла, че чекмеджето на един от шкафовете не било плътно затворено. Опитвайки се да го плъзне, Ана усетила, че нещо пречи и отворила чекмеджето.

В кутията имало подпухнала хартиена торбичка с надпис „Сватбата на сина ми“. Заинтигувана, Анна отворила пакета и след като изляла снимките на дивана, започнала да ги разглежда.

Пред нея били разпръснати повече от сто снимки, но след като разгледала няколко от тях, с ужас започнала неистово да рови в тях. Те наистина заснели сватбата си с Олег, но на никоя от тях не била Ана. Снимките били направени така, че булката просто да не се вижда, на други снимки тя била премахната с помощта на Photoshop.

Анна била в шок, сложила снимките в чантата си и след вечеря ги сложила пред Олег.

– Какво е това!? Тя изсъскала вбесена

Но Олег, след като разгледал няколко снимки, само се засмял и предложил да не обръща внимание на странностите на майка му. Когато Анна се опитала да попита свекърва си за това, Олег ѝ изкрещял и ѝ забранил да „досажда на майка му с глупави неща“,за още интересни статии натиснете тук.

На сутринта Ана си събрала багажа и си тръгнала.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето заради какво обвинение пак са арестували мъжът, рязал с ножче 18 г. момиче
Next: Съседи се събраха, за да довършат работата на фермер, който е получил инфаркт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.