Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен
  • Новини

Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fdjgfnnfgnfg.jpg

„Моля да се измени мярката ми за неотклонение. Да не съм задържан, защото няма да преча на разследването по делото.

Не съм виновен, искам да се разбере всичко. Имам малко дете и ме чака, жена ми чака на мен и, затова искам да ми се смени мярката”. Това е обяснил обвиняемият за жестоката агресия към 18-годишно момиче Георги Георгиев пред съда преди месец.

„Считам, че определението на Старозагорски районен съд, което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. Георги Николаев, е незаконосъобразно и не следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства, в частност от изготвената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че на пострадалата не е причинена средна телесна повреда, каквото е обвинението за извършено точно такова престъпление.

Ако се касае за извършено престъпление лека телесна повреда, вероятно то би било от частен характер, поради което считам, че следва да бъде отменено определението”, заявява прокурорът в началото на заседанието.

Междувременно стана ясно, че днес Районна прокуратура-Стара Загора внесе искане в Районен съд-Стара Загора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Г.Г., на 26 г.

Той е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 24.06.2023 г. до 25.06.2023 г., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на 18-годишната Д.М., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

На два пъти той изпратил текстови съобщения за закана с убийство чрез интернет приложение. Престъплението е квалифицирано по чл. 144, ал.3, вр.ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

По делото се извършват активни действия по разследването – разпитани са свидетели и са събрани писмени доказателства, назначени са експертизи. Наблюдаващият прокурор е постановил и мярка “забрана на лицето да напуска територията на България”.

По делото са събрани достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество /разпити на свидетели, извлечения от електронна комуникация между пострадалата и обвиняемия, назначена е психолого-психиатрична експертиза с обект на изследване пострадалата жена, която ще бъде изготвена до 10 дни/.

Самото деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Доказателствата по делото сочат и че обвиняемият е с трайно изградени престъпни навици.

Престъпното деяние от своя страна се характеризира с изключителна висока степен на обществена опасност, досежно упоритостта и изключителната дързост при извършването му, предвид спецификата, механизма и начина му на извършване, наличието на данни, че непосредствено след извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство /на следващия ден/, Г.Г. е пристъпил към реално изпълнение на отправените към пострадалата закани, като на 26.06.2023 г. ѝ е нанесъл множество порезни рани по цялото тяло с макетен нож.

Налице са и данни, че при този случай на пострадалата са били причинени по особено мъчителен начин и с особена жестокост множество травматични увреждания.

След извършеното посегателство срещу пострадалата тя е била настанена в отделение по Неврохирургия към УМБАЛ – „Проф. д-р Ст. Киркович“ – Стара Загора, тъй като на процесната дата и място при нанесения й побой от страна на обвиняемия тя е получила и сътресение на мозъка, което според свидетелските показания е било съпроводено с пълна загуба на съзнанието, като преди това на пострадалата й е била оказана и животоспасяваща спешна медицинска интервенция с оглед спиране на обилното им кървене.

Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.

От изисканото и приложено по делото свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, като му е било наложено наказание – пробация.

Наказанието е в сила от 30.01.2023 г. Това осъждане не е оказало своята възпитателна и превантивна роля, така наречената индивидуална превенция, като по време на изтърпяване на наложеното му наказание за престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр чл.130, ал.1 от НК е извършил процесното деяние, и след като е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК, досежно извършено от него престъпление чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК по административно производство по описа на Военен съд – Пловдив.

От доказателствата по делото може да се направи и обоснован извод, че обвиняемият проявява константни престъпни навици да извършва престъпления срещу телесната неприкосновеност спрямо различни физически лица, които обстоятелства също го характеризират като личност с изключително висока степен на обществена опасност.

От друга страна от приложените по делото докладни записки, се установява, че Николаев е направил опит да се укрие от органите по разследването, като същият е напуснал известните по делото адреси и едва на следващия ден е бил установен от органите на МВР. Останалите от значение за вида на мярката за неотклонение обстоятелства – наличието на постоянна адресна регистрация, семейно положение и др. – съпоставени с изложеното по-горе, не променят извода за съществуването на реалната опасност по смисъла на закона.

Николаев е привлечен като обвиняем и по досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от Наказателния кодекс – за това, че на 26.06.2023 г. в гр. Стара Загора е причинил средна телесна повреда на Д.М., на 18 г. По делото са извършени и се извършват множество действия по разследването.

Предстои Районен съд-Стара Загора да насрочи заседание по искането на прокуратурата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора
Next: Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.