Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен
  • Новини

Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fdjgfnnfgnfg.jpg

„Моля да се измени мярката ми за неотклонение. Да не съм задържан, защото няма да преча на разследването по делото.

Не съм виновен, искам да се разбере всичко. Имам малко дете и ме чака, жена ми чака на мен и, затова искам да ми се смени мярката”. Това е обяснил обвиняемият за жестоката агресия към 18-годишно момиче Георги Георгиев пред съда преди месец.

„Считам, че определението на Старозагорски районен съд, което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. Георги Николаев, е незаконосъобразно и не следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства, в частност от изготвената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че на пострадалата не е причинена средна телесна повреда, каквото е обвинението за извършено точно такова престъпление.

Ако се касае за извършено престъпление лека телесна повреда, вероятно то би било от частен характер, поради което считам, че следва да бъде отменено определението”, заявява прокурорът в началото на заседанието.

Междувременно стана ясно, че днес Районна прокуратура-Стара Загора внесе искане в Районен съд-Стара Загора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Г.Г., на 26 г.

Той е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 24.06.2023 г. до 25.06.2023 г., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на 18-годишната Д.М., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

На два пъти той изпратил текстови съобщения за закана с убийство чрез интернет приложение. Престъплението е квалифицирано по чл. 144, ал.3, вр.ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

По делото се извършват активни действия по разследването – разпитани са свидетели и са събрани писмени доказателства, назначени са експертизи. Наблюдаващият прокурор е постановил и мярка “забрана на лицето да напуска територията на България”.

По делото са събрани достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество /разпити на свидетели, извлечения от електронна комуникация между пострадалата и обвиняемия, назначена е психолого-психиатрична експертиза с обект на изследване пострадалата жена, която ще бъде изготвена до 10 дни/.

Самото деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Доказателствата по делото сочат и че обвиняемият е с трайно изградени престъпни навици.

Престъпното деяние от своя страна се характеризира с изключителна висока степен на обществена опасност, досежно упоритостта и изключителната дързост при извършването му, предвид спецификата, механизма и начина му на извършване, наличието на данни, че непосредствено след извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство /на следващия ден/, Г.Г. е пристъпил към реално изпълнение на отправените към пострадалата закани, като на 26.06.2023 г. ѝ е нанесъл множество порезни рани по цялото тяло с макетен нож.

Налице са и данни, че при този случай на пострадалата са били причинени по особено мъчителен начин и с особена жестокост множество травматични увреждания.

След извършеното посегателство срещу пострадалата тя е била настанена в отделение по Неврохирургия към УМБАЛ – „Проф. д-р Ст. Киркович“ – Стара Загора, тъй като на процесната дата и място при нанесения й побой от страна на обвиняемия тя е получила и сътресение на мозъка, което според свидетелските показания е било съпроводено с пълна загуба на съзнанието, като преди това на пострадалата й е била оказана и животоспасяваща спешна медицинска интервенция с оглед спиране на обилното им кървене.

Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.

От изисканото и приложено по делото свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, като му е било наложено наказание – пробация.

Наказанието е в сила от 30.01.2023 г. Това осъждане не е оказало своята възпитателна и превантивна роля, така наречената индивидуална превенция, като по време на изтърпяване на наложеното му наказание за престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр чл.130, ал.1 от НК е извършил процесното деяние, и след като е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК, досежно извършено от него престъпление чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК по административно производство по описа на Военен съд – Пловдив.

От доказателствата по делото може да се направи и обоснован извод, че обвиняемият проявява константни престъпни навици да извършва престъпления срещу телесната неприкосновеност спрямо различни физически лица, които обстоятелства също го характеризират като личност с изключително висока степен на обществена опасност.

От друга страна от приложените по делото докладни записки, се установява, че Николаев е направил опит да се укрие от органите по разследването, като същият е напуснал известните по делото адреси и едва на следващия ден е бил установен от органите на МВР. Останалите от значение за вида на мярката за неотклонение обстоятелства – наличието на постоянна адресна регистрация, семейно положение и др. – съпоставени с изложеното по-горе, не променят извода за съществуването на реалната опасност по смисъла на закона.

Николаев е привлечен като обвиняем и по досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от Наказателния кодекс – за това, че на 26.06.2023 г. в гр. Стара Загора е причинил средна телесна повреда на Д.М., на 18 г. По делото са извършени и се извършват множество действия по разследването.

Предстои Районен съд-Стара Загора да насрочи заседание по искането на прокуратурата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора
Next: Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.