Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев
  • Новини

Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
bvcbcvngnfgn.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Във фейсбук се появиха публикации, които показват кое е пострадалото момиче и нейното име, видя Plovdiv24.bg.

Според Невена Иванова от фондация „Добротворци“ това е Дебора Михайлова. Тя агитира хората във Варна да се съберат на шествие в подкрепа на 18-годишната девойка.

„Ето го рязаното живо момиче от Стара Загора – Дебора, която обедини цяла България! Утре, заедно, от 18ч. на площад „Независимост“ във Варна да и дадем нашата подкрепа!“, написа Иванова във фейсбук.

Нейният пост, а и не само, започна да се споделя, а всички хора изказват своята съпричастност към пострадалото момиче.

В края на миналия месец – юни, Дебора е станала жертва на посегателството от страна на бившия ѝ вече приятел – Георги Николаев Георгиев.

Освен, че я е удрял, има счупен нос, той е остригал дългата ѝ коса и я е рязал с макетно ножче 21 пъти, в следствие на което са ѝ направени 400 шева, за да може раните да зараснат по-бързо.

След деянието той е пуснат на свобода без мярка, тъй като лекарите са окачествили нараняванията като лека телесна повреда.

Момичето се затваря вкъщи и не разговаря с никого до онзи ден, когато нейната майка и близка решават да разкажат на цяла България и света за случилото се.

Като лавина цялото общество остро осъжда този безсрамен акт на жестокост и агресия. След медийния и обществен натиск извършителят е арестуван за 72 часа, а момичето разпитано отново. Действията на разследващите се възобновяват, а цяло България става съпричастна.

В понеделник в много градове на страната се организират мирни протести с знак на подкрепа, които се започват с един и същи час – 18:00 часа от съдебните палати на съответните градове.

Ето какво пишат хората:

„Дебора цяла България е с теб! Дебора е от Стара Загора! Тя е само на 18 години и обедини цяла България! Приятели, да и дадем нашата подкрепа.

На 31.07 от 18ч. Пред Съдебна Палата Стара Загора. Всички заедно за нашите деца!“

„Това е прекрасната Дебора от Стара Загора! Тя е само на 18 години и обедини цяла България зад себе си през последните часове Приятели, да и дадем нашата подкрепа. Всички ние сме на нейна страна.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен
Next: Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.