Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината
  • Новини

Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
bfdbdfbdfbdf.jpg

Клиент в голяма търговска верига се оплака във Фейсбук. Той се натъкнал на разминаване в цената на доматите в Кауфланд в Казанлък на везната и обявената на етикета.

Оказа се, че не е единствен, доста коментиращи споделиха, че разминаването на обявена цена и действителната е често срещана.

 

Това, изобщо не е само Казанлък, а се случва и в други градове в магазините на веригата.

Прекрасно е новото лице на веригата бившата водеща на БТВ сутрешния блок Биляна Гавазова, но е е добре освен за свежестта на продуктите като рибата, да говори и за нередностите.

Ето какво пише г-н Радев във Фейсбук:

Кауфланд Казанлък!

Обявените на етикета цени не отговарят на цената на везната!

При реакцията ми, госпожата на информация ми каза, че това е само на везната, а на касата излиза вярната цена.

Това обаче също се оказа лъжа.

Чушки сиврия – 2.79, на везната и на касата 3.99лв.

Розови домати – нова цена 3.99, на везната и на касата 4.99лв

Както виждаме не става въпрос дори за някакви стотинки разлика.

Това е доста по-дълбоко бъркане в джоба на клиента.

И това са едва два артикула от хилядите предложения в магазина. С такъв „проблем“ се включиха и други потърпевши с коментари.

Ето част от коментарите:

Защо ли не се учудвам ..

Не е случайно и не е само в Казанлък!

Отдавна съм ги отписал големите вериги. Нищо абсолютно не купувам от мнооого години.

А когато отидеш на касата дали цената няма да е по ниската…и аз така миналата седмица с едни банани се чудих

И въпреки това целия град се изсипва да пазарува оттам…. 

В кварталният ни магазин положението е същото, половината им етикети не съответстват с това, което излиза на касовата бележка.

Обмислям да им изпратя една проверка.

И родният бизнес, вече лъже.

Този вид разминаване на обявена и продажна цена в повечето случаи минава без последствия за веригата.

Всъщност, почти сигурно е, че не става въпрос за нарочно прецакване на клиентите, а за проблем в системата.

Много от нас са доверчиви и дори не си мислят, че ще ги „цакат“ в такъв магазин.

Други не обръщат внимание предвид, че се пазари в по-големи количества.

На трети дори и да забележат нещо такова не им се занимава с разправии и предпочитам да преглътнат, което не значи, че забравят.

Всичко това се трупа на реномето на фирмата и би трябвало да взимат мерки за изчистване на така наречените „грешки“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я Дебора, която обедини България, след като пострада от жестокостта на Георги Николаев
Next: Целите ми бедра бяха в мрежи от напукани капиляри, добре че козметичката ми каза за този лек, защото нямаше да сложа повече пола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.