Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Целите ми бедра бяха в мрежи от напукани капиляри, добре че козметичката ми каза за този лек, защото нямаше да сложа повече пола
  • Новини

Целите ми бедра бяха в мрежи от напукани капиляри, добре че козметичката ми каза за този лек, защото нямаше да сложа повече пола

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
dffbbfhfghfg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Красотата на всеки човек преди всичко е свързана със здравето

Следователно един такъв малък детайл, като подкожните разширени капиляри би могъл да разочарова дори и най-уверената в себе си жена. Макар да не създават сериозни здравословни проблеми тези капиляри не изглеждат много естетично.

Но какво да се прави… В края на краищата, те не причиняват неудобство.

Ако отидете в болница, подкожните разширени капиляри се третират със специални инжекции или лазер, за да се постигне видим козметичен ефект.

Възстановяването след една такава манипулация отнема около 3 месеца … Да, и не винаги нещата минават без болка. Ето защо ние ви предлагаме два напълно естествени и ефективни метода, с помощта на които можете да се отървете от подкожните разширени капиляри у дома.

Свежите зелени домати съдържат нужните полезни киселини, които могат да коригират този проблем. Нарежете доматите на половина и ги сложете към засегнатото място.

Задръжте доматите в продължение на 3 минути, след това поставете тънък слой от кисело мляко, в което сте разтворили една таблетка най-обикновен счукан аспирин. След като маската попие, отмийте и намажете с питателен, богат и мазен крем.

Резултатът е необходимо да се появи след 4 дни на приложение. Продължи да повторете процедурата не повече от 10 дни. Зелени домати могат да бъдат заменени с млади картофи, които съдържат същите терапевтични субстанции.

Ябълковият оцет е друг мощен инструмент. Навлажнете памучен тампон с ябълков оцет и приложете с потупване върху място, засегнато от подкожните разширени капиляри.

Повторете процедурата три пъти на ден в продължение на 4 седмици.
Но бъдете внимателни: този метод е по-добре да не се използва върху чувствителна кожа, тъй като това може да предизвика дразнене.

Причините за появата на паяковидните вени може да са различни – от наследственост до наднормено тегло. Те биха могли също така да са предупреждение за скорошна поява на на разширени вени. Надяваме се, че тези техники ще ви помогнат да постигнете желания резултат. Споделете тази статия с приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж си купи домати от Кауфланд и отсече: Време е да разберете истината
Next: Ако сте израснали през 80-те и поне веднъж сте се качвали на този мотоциклет,този текст е за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.