Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт
  • Новини

Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
qwtqwtqwtasbsdbs.jpg

Писателят Георги Господинов, който е първият българин носител на престижната награда за литература „Букър“, направи взривяващо точен коментар с едно изречение по отношение на случилото се зверство в Стара Загора.

„Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт“

написа Господинов във Фейсбук, обобщавайки по този начин цяло едно поколение млади хора, робуващо на символики без да имат нужния морал да ги разчетат.

Съдът е решил да остави 26-годишния Георги Николаев от Стара Загора, защото имало
достатъчно събрани доказателства, че е извършил престъплението, за което е обвинен.
Вторият довод на магистратите бил, че Николаев вече имал и други провинения и
това е взето като утежняващо обстоятелство.

Припомняме, че до съдебна зала не бяха допуснати журналисти и дори след издаване
на мярката, съдиите не разкриха мотивите си.

Причините за оставането в ареста на Георги бяха издадени от прокуратурата на
Стара Загора.

Припомняме, че той е оставен в ареста заради заплахите си за убийство, а не
заради това, че е кълцал, бръснал и бил 18-годишната Дебора от Града под липите.

Въпреки че вече е минал месец от деянието, девойката все още не иска да говори
по казуса. Тялото й е обезобразено и зашито с 400 шева, а минути след случилото
се, Дебора е потърсила помощ именно от съседка.

Репортер на БНТ твърди, че площадът в града буквално е препълнен с хора. „Тук
не можеш да хвърлиш и игла от хора“, заяви Николова.

„Цяла Стара Загора е накрак. Сигурно няма човек от града, който да не е дошъл
тук на площада. Всяка форма на физическо посегателство трябва да бъде безкомпромисно
наказвано“, каза тя и добави, че повече от час преди началото на протеста вече
е било пълно с хора на уреченото място.

В София също има шествие срещу насилието срещу жени. На него има близо 5000 души.
Движението на трамваите около Съдебната палата е блокирано.

Зад Съдебната палата има мотористи, които също се включиха в протеста.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо: Години наред били и бръснали старозагорски момичета
Next: Ето окончателните подробности за банковите сметки без такси – за кой са и какви ограничения са наложени на сметките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.