Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града
  • Новини

Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града

Иван Димитров Пешев август 1, 2023
gsatyashash.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Побоят, бръсненето на главата и рязането на тялото на 18-годишната девойка Дебора далеч не е изолиран случай. Няколко банди в Стара Загора близо 10 години се „подписвали“ с такъв „автограф“ под насилието, извършвано върху момичета от града. Тези шокиращи разкрития направи бившата Мис заралийка Божидара Овчарова в емоционално видео в Tik Tok.

Красавицата изригна с брутални разкрития, че насилваните млади жени са десетки, но едва след зверството на Георги Николаев Георгиев, задържан едва през уикенда за 72 часа, е започнало да се шуми за случващото се в града под липите.

Нещо повече, младата майка добавя, че началото е започнало с канали в „Телеграм“ за разпространение на порно материали, предимно голи снимки на момичета, поддали се на онлайн шантаж, които след това мълниеносно са били препращани на озверелите татуирани мъжаги като Георгиев.

И е било публична тайна, че в клубове и дискотеки в града подобни на него са нахлували и директно са атакували момичетата.

„Извращението над 18-годишната Дебора не е единичен случай, а точно обратното – в последните години местни банди се гаврят с млади момичета“, каза Божидара и поясни, че и друг път е правила видеа за нередностите, които се случват в града, но те са били докладвани и сваляни от мрежата.

„Това е първият случай, за който разбирате вие, но не е първият в историята на този комплексиран град. Сюжетната линия от 2015 г. насам е – голи снимки, остригване, побой, а след това и публично линчуване.

Знаете ли още колко момичета има? Защо трябваше да се стигне до тук, за да започне да се говори за това?

Не се учудих, когато чух цялата история – това е типично по старозагорски. Въпросното момче (Георги Николаев – б.р.) е един от най-големите колекционери на голи момичета в Стара Загора“, казва още Божидара и пояснява, че кадрите, предимно голи снимки на момичетата, се разпространявали в канали в „Телеграм“.

Блондинката обаче е критична и към младите момичета в града, които са издигнали в култ местните охранители.

„Кой ги създава всички тия изроди ли? Ами ние – жените, най-вече.

В Стара Загора постижението на живота ти е да си с охрана – недостижима си, ако гаджето ти е охрана. Те са най-високо в пирамидата, богомопазани.

Знаете ли колко остригани, пребити има, за които няма да разберете, защото не са толкова фрапантни, но са отвратителни. Това е гибелта на цяло едно поколение„, изригна бившата миска.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убитата и натъпкана в куфар Евгения е моя племенница, разкри Андрей Чорбанов
Next: Мистерията с освобождаването на Георги се заплита

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.