Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев
  • Новини

Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
etwgsdhfdhdf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Климатологът проф. Георги Рачев прогнозира в редовната си рубрика по bTV много горещи дни в началото на август, след които обаче ще последва рязък спад на максималните температури с 10 градуса.

Затоплянето ще най-сериозно в четвъртък, петък и събота.

В късния съботен следобед обаче ще започне нахлуване на студен въздух от Западна Европа.

През същия период ще вали и гърми.

 

„Ще има бум-бум, гръмотевични бури“, заяви проф. Рачев в характерния си стил.

Той предупреди, че в горещия период от 3 до 5 август термометрите ще показват от 40 до 42 градуса в обичайните точки на страната с големи жеги.

Най-вече край Дунав.

 

Най-горещо в София ще е петък, когато се очакват 38 градуса.

В неделя обаче ще е с 10 градуса по-хладно, прогнозира специалистът.

Проф. Рачев каза също, че на морето топлото и сухо време ще се усеща най-добре с температури от 20 градуса сутринта.

Максимум 30 градуса в най-горещите часове.

Проф. Рачев щеше да даде още повече подробности за времето, което ни очаква, но се наложи прогнозата му да бъде орязана, ца да покаже Златимир Йочев и фитнес треньорът Владислав Хаджиперев да покажат упражнения с ластици, които са подходящи за лятото.

 

Така bTV предпочете да забавлява, пред това да информира, но като човек с много таланти проф. Рачев веднага превключи на по-шеговита вълна.

Златимир Йочев пък много се постара да не се изложи с ластиците, въпреки че трябваше да прави гимнастика с официален костюм.

И докато всички ахкаха и охкаха, колко интересни и полезно е да се разпъват ластици.

Проф. Рачев простичко обясни, че той знае тези упражнения. „Едно време се разпъваха пружини“, обясни синоптикът.

 

Прогноза по градове:

София: До 36 градуса в четвъртък, събота и неделя се очакват дъждове и гръмотевици.

Варна няма да има валежи – температурите събота и неделя ще са около 30 градуса.

Бургас: събота и неделя температурите ще стигнад до 31 градуса и няма да вали

Пловдив: Температурите ще стигнат 38 градуса в четвъртък, в неделя се очаква дъжд и до 30 градуса

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега ще ви кажа какво се случи после с момичето, което Тити Папазов острига и осмя при Тото, обяви приятелка
Next: Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.