Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави
  • Новини

Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vasgtqwrasras.jpg

На 6 август Българската православна църква чества едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан. Според Светото писание Иисус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им. За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с надеждата за промяна към по-добро.

Според народния календар на 6 август настъпва и трайно преобразяване в природата.

За нощта срещу Преображение Господне съществуват различни поверия, а едно от тях е, че в часовете срещу големия християнски празник небето се отваря и всички желания се сбъдват.

Според народното поверие в нощта между 5 и 6 август слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента.

Това е денят, в който прелетните птици се събират на ята и се готвят да отлетят на юг.

За всички вярващи Преображение Господне се свързва с промяната и е знак, че надежда за нещо по-хубаво винаги има. Празникът отбелязва и края на православната църковна година.

На 6 август във всички християнски храмове се прочита специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название Начатки овощей, а Българската православна църква чете молитвата Освещаване на гроздето.

На някои места в страната все още се спазват някои стари обичаи, свързани с подготовката за посрещането на празника. По стара традиция в тези дни се подготвят годежите, а сватбите се уговарят след 1 септември, когато се посреща новата църковна година.

Вярва се, че в нощта срещу Преображение Господне небето се отваря и Бог изпълнява всяка молитва на вярващите.

Празникът се свързва с идеята за преобразяване и според поверието, ако страдате от някаква болест, в нощта срещу Преображение трябва да потопите връзка сушени плодове във вода, която на сутринта да изпиете. Това ще преобрази болестта и ще се излекувате.

Преображение е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.

Старите хора разказват, че когато Господ създал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро здраве.

В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с „преобразяването“ на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.

На този ден „времето започва да се преобразява“

Слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

Continue Reading

Previous: Щастлив момент! Момчето, което бе ударено от мълния и семейството му с благодарности към всички помогнали
Next: Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност

Последни публикации

  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.