Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 127 години почина най-възрастният мъж в света! Близки разкриха тайната му
  • Новини

На 127 години почина най-възрастният мъж в света! Близки разкриха тайната му

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
wfsdgfdgsdgd.png

Бразилецът Хосе Паулино Гомес почина на 127-годишна възраст. Мъжът си отиде само няколко дни преди 128-ия си рожден ден.

Хосе Паулино Гомес, най-възрастният мъж в света, почина в Бразилия на 127-годишна възраст.

Човекът е роден по времето, когато се провежда първият абитуриентски бал в света и са открити рентгеновите лъчи.

Гомес почина в дома си в Корего ду кафе само няколко дни преди 128-ия си рожден ден. Според свидетелството му за брак Хосе е роден на 4 август 1895 г. Официално обаче бразилецът не беше най-възрастният жив човек, тъй като не регистрира рекорда си.

Според Книгата на рекордите на Гинес 115-годишната испанка Мария Бранас Морера вече се смята за световен рекордьор.

Цял живот Хосе се занимава с животновъдство. Той остави седем деца, 25 внуци, 42 правнуци и 11 пра-правнуци.

„Дядо беше много обикновено, много скромен. Неговата уникалност беше в това, че не харесваше нищо индустриално, а само селското, натуралното.

Дядо отглеждаше кокошки и прасета. Използваше само местни продукти, отглеждани тук. И винаги обичаше да си пийне малко”, разказва внучката му Елиана.

Според друга внучка Хосе е спрял да язди коне едва преди четири години. Месец преди смъртта си той спира да става от леглото. Причината за смъртта на столетника е полиорганна недостатъчност, вероятно причинена от възрастта.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 световни светини, посветени на архангел Михаил, са разположени в една линия. Случайност?
Next: Самолет с футболисти изчезна за кратко след полет над България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.