Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям скандал с Д-р Цветеслава Гълъбова и Румяна Бъчварова, полетяха грозни думи
  • Новини

Голям скандал с Д-р Цветеслава Гълъбова и Румяна Бъчварова, полетяха грозни думи

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dhjfjfghjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шефката на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова със скандален пост във Фейсбук.

Повод за думите й е идеята на бившата МВР шефка и експосланик в Израел Румяна Бъчварова наред със смяната на Националния празник от Трети март на 24 май, да се подеме и офанзива срещу руските имена на забележителности у нас.

Ето какво пише Гълъбова:

„Румяна Бъчварова, която е приета с връзки в СУ /зная го от нейна състудентка, която помни късното появяване в курса на дъщерята на Генчо Бъчваров – последния главен редактор на в. Отечествен фронт/, иска смяна на националния празник, на имена на улици, че и на катедралата „Св. Александър Невски”.

Алоуууу, дъще комунистическа, що не се откажеш от бащиното си име? Че вестника на оф-то си е чисто комунистически. Откажи се от него, заплюй го, повърни на гроба на баща си, за да му благодариш, че и тътрузил задника ти в държавната „Волга“.

Ах, ти, гиди нещастна псевдодемократко, да ти кажа, че аз пък не ща да се сменят имена! Искам само едно – вас, гниди псевдодемократични, да ВИ НЯМА. Марш по островите, че ми тровите въздуха”.

След публикацията заваляха коментари срещу грубия език на д-р Гълъбова.

Кремена Кунева

Директор на държавна психиатрична болница. И на тази жена и плащаме заплатата.

Yordan Ivanov

Тази трябва да бъде пациентка в психиатричната болница, а не директор

Natalia Lyubenova

Език мой, враг мой! Разголват се в обезумялата си омраза и добавят краски към изкривените си от злоба лица. Дай Боже, все повече хора да видят истинските им портрети.

Galya Pindikova

Пациентка на самата себе си! Наглост, неморалност, в кое време живее?

Яна Табакова

Има ли кой да я попита Гълъбова тя при кой комунистически гниди е в момента? Какви са хората в Левицата, те от кои родове са.. агент Гоце, пикаещият във фонтана, Дончева, Кадиев, Манолова и всички останали ретро комунисти?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия се случи: 30-годишен мъж загина по нелеп начин след каскада
Next: Оставиха за постоянно в ареста Георги! Съдиите бесни, гонят журналистите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.