Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития за старозагорския касапин Георги Георгиев
  • Новини

Нови разкрития за старозагорския касапин Георги Георгиев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
fsafwefewfsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За побой с избити три зъба на горски служител е осъден насилникът с макетното ножче Георги Георгиев, известен вече като Георги Макетното ножче!

Душманинът, нарязал Дебора Михайлова от Стара Загора, два пъти е отговарял пред Темида за побои и е бил в полезрението на МВР още преди 2019 г. Това става ясно от съдебните актове, с които е наказан, с които „България Днес“ разполага.

Пет години преди да разгневи цяла България със случая „400 шева“, на Георги вече му се носи лоша слава в село Братя Кунчеви, където живее. Охранителят не се ползва с добро име сред местните, които го описват като конфликтна личност. Тогава се води на превантивна дейност в МВР. С Георги Макетното ножче са провеждани профилактични беседи, но това не оказва положително въздействие за промяна в поведението му, отчитат специалистите.

Първият досег на Георгиев с правосъдието е на 6 април 2019 г. На тази дата той е на работа като охранител в дискотека.

В клуба идва голяма група от лесничеи, които решават да отпразнуват Седмицата на гората на участие на фолкпевица в заведението. Около 3 ч., след като чалгаджийката си тръгва, един от горските се скарва с друг клиент на заведението и започва скандал. Охранители ги изкарват навън. Докато чака пред дискотеката, горският вижда, че част от клиентите, между които и колегите му, започват да излизат от аварийния изход. Оказва се, че това е заради бой в заведението.

Докато седи на масата си, горският Д. Т. е нападнат от трима души. Това са охранителят Георги Георгиев и двама негови авери – редник от войската и цивилен. По пътя си Георги събаря от стола човек от празнуващата компания, който пада по гръб и си наранява глезена.

Без да обръщат внимание на пострадалия, тримата се насочват директно към Д. Т. и започват едновременно да го налагат. Фраскат го с две ръце с юмруци по главата. Мъжът пада на земята и се свива с ръце над главата. След това се опитва да стане, но тримата отново го фраскат.

В този момент негов колега отвън разбира, че го бият, и влиза, за да помогне. Хваща мъжа през кръста и го вдига, но охранителите го удрят в ребрата и го изпуска. Баща и син също се включват на помощ, но гардовете нападат и тях.

„Кажете, момчета, какво е станало – ние сме тук, за да се веселим?“, пита един от роднините. Въпросът му остава без отговор. В този момент се отваря аварийният изход, част от хората са изхвърлени навън и боят приключва.

Човек от празнуващата компания се обажда на тел. 112 и на мястото пристигат патрулка и линейка. Лицето на пребития Д.Т. е покрито с кръв, цялото насинено и подуто, а горните му предни три зъба са счупени наполовина. Съдебните медици установяват кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и кръвонасядане на горната устна и частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21. Според експертизата травмите на лесничея може да бъдат получени при нанасяне на удари в областта на главата и лицето с юмруци.

За побоя са събрани свидетелски показания, направени са 13 разпознавания. Горските посочват именно Георги Георгиев като един от биячите. Аверите му също са разпознати. Делото е внесено във Военния съд в Пловдив заради участието на военнослужещ в побоя. Редникът е в армията от 2017 г. и е помощник-гранатометчик в едно от военните формирования.

По случая са повдигнати обвинения, за които се предвижда до 2 г. затвор. С решение от януари 2021 г. магистратите с пагони признават тримата подсъдими за виновни за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди, а Георгиев и като длъжностно лице – сътрудник охрана. Понеже Георги и останалите двама са неосъждани, служителите на Темида ги освобождават от наказателна отговорност и им налагат административни санкции глоба от по 1000 лв.

В решението си съдиите отбелязват, че за деянието няма личен мотив, участниците не са се познавали, а пострадалият не е предизвикал с нищо побоя. Затова се приема, че той е извършен по хулигански подбуди, с явно пренебрежение към обществените ценности и обществото. Извършителите не зачитат правовия ред и телесната неприкосновеност, стремят се да наложат волята си по престъпен начин, коментират военните магистрати. Присъдата влиза в сила през март 2021 г.

Наказанието не трогва особено Георги Георгиев, който през февруари 2022 г. пак се проявява.

Районната прокуратура в Стара Загора го погва за нов побой – че причинил на Р. Г. лека телесна повреда. Потърпевшият се разминава с множество отоци и кръвонасядания по главата и гръба. Според обвинението престъплението отново е извършено по хулигански подбуди.

Георгиев се признава за виновен и сключва споразумение за пробация. Сделката е одобрена от съда през януари т.г. и е равносилна на влязла в сила присъда. Наказанието на бияча е за срок от 6 месеца да се подписва два пъти седмично и да се среща с пробационен служител. Той е осъден да плати на пострадалия 1600 лв. за разноски. Прекратени са претенциите за 10 бона, искът може да се разгледа в друго производство, посочва съдът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 1 от 5 човека на планетата може да открие грешката на тази картина! Ще успеете ли?
Next: Емигрирала българка не иска да стъпи у нас, причината е смайваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.