Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емигрирала българка не иска да стъпи у нас, причината е смайваща
  • Новини

Емигрирала българка не иска да стъпи у нас, причината е смайваща

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
wqgwqgasgasgg.png

Емигрирала българка предпочита да си стои в Испания.

Въпреки, че тя има прилична работа у нас, пред 5 години напуска страната ни, заедно с цялото си семейство. От маркетинг в рекламна агенция, тя започва да чисти хотели и къщи. Приятелите й недоумяват защо е зарязала такава хубава работа в България а тя просто отговаря: „Не е заради парите, а заради отношението на българите“.

Тя не може да търпи постоянният стрес навсякъде. Негативизмът я е задушавал, корупцията я е дразнила. Всеки ден в градския транспорт тя се е дразнила на невъзпитани и невежливи хора. Отделно постоянните политически и футболни пристрастия около нея започват да й омръзват. Така тя предлага на съпруга и детето да си вдигнат чукалата и да отпрашат към слънчева Испания.

И успява да ги убеди, че това е правилното решение.

Днес тя не съжалява за нищо. Успява да си направи своя фирма за почистване, мъжът й става учител по тенис, а детето се чувства страхотно в новото си училище. Езикът го научават лесно и бързо, защото не е труден. Живеят щастливо и въпреки кризите те се справят с живота. Споделят, че не им липсва България, защото тук хората са озлобели и всеки гледа да прецака другия.

Докато в Испания хората гледат повече да си помагат. Разбира се и тук има хора, които не са любезни или не ги харесват, но това са единични случаи.

Никой не се интересува от теб какво правиш, никой не ти гледа в паничката, никой не ти завижда. Затова на българското емигрирало семейство не им се връща в нашата мила татковина. Омръзнало им е от злоба навсякъде окол тях- в училището на детето, в работата им, по пътищата, по новините…

И за съжаление те не са единствените, които мислят по този начин. Затова е важно да се замислим, когато някой попадне в беда да не му се присмиваме, а да му подадем ръка. Да спрем да си правим мръсно, а да измислим начин всички да сме доволни и щастливи. Иначе ще е твърде късно и ако не ние, а нашите деца ще заминат далеч от красивата природа на България.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови разкрития за старозагорския касапин Георги Георгиев
Next: Най-чаканата новина за пенсиите. Важен ден за всички

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.