Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво казваше Ванга за любовниците, докато беше жива?
  • Новини

Какво казваше Ванга за любовниците, докато беше жива?

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vevsdghsdhe.png

„Не се спират пред нищо, развалиха морала на земята. Една жена ударят ли я два чужди таш*ка, тя е вече боклук!“

Това е един от десетките съвети на Ванга, които тя дава приживе пред своята кръщелница Величка Ангелова в Петрич. Заветите й са насочени към всички българи с идеята те да живеят по-добре и да се пазят от грехове.

Величка събира наставленията на пророчицата и ги описва в книгата „Пророчицата Ванга. Единствената връзка между земята и небето“.

Сега за първи път тези съвети добиват още по-голяма популярност чрез страниците на „България Днес„.

„Обичаше да ни поучава. Гневеше се на много жени, които идваха да им гледа: „Аз съм гледачка толкова години, мъж ку*вар не видох, всека втора жена е ку*ва, те развалиха морала на земята… Не се спират пред нищо, а така ли беше едно време… Момите да ходят с момчета, а не с женени. Всеки женен е нахапана пиперка.“

Тя беше против разводите, защото „страдат децата, а те са невинни“, разказва Величка Ангелова.

С мъжете и жените, които се развеждат, се отнася строго и ги нахоква: „Само на вас ли е тежък животът?! В името на децата ще се търпите, ще си отстъпвате. Децата нямат вина да страдат. Родителите са длъжни да наблюдават децата си, докато са живи. Лесно е да го родиш, но да го възпиташ… Иска се търпение“.

Ванга обичала хигиената повече от всичко и държала да се чисти в дома й както трябва, а не през пръсти.

„Жената трябва да е работлива и чистница, нокти да не носи големи, защото е гнусно да бърка в салатата с такива ръце, да се мие след всяка работа, да е прибрана, да умее да държи метлата… Учете още от малки децата да си перат гащичките, да свикват на труд, не им давайте всичко, каквото поискат.

Трябва да знаят и немане. Добре е в чужди хора хляб да ядат, да бъдат самостоятелни, а не както сега – всичко на тепсия им поднасят и после уважение към родители и възрастни няма. До седмата година най да сте строги с децата, за да станат човеци…“, казва петричката врачка.

Когато някой идва при Ванга с желанието тя да му промени съдбата, пророчицата отговаря: „На всеки му е написано какво да преживее, никой освен Бог не може да промени това. Аз ако можех, щях ли да оставя Димитър да си иде толкова млад от този свят и да ме остави сама“, записва спомените си кръщелницата й Величка Ангелова и допълва, че врачката безкрайно обичала съпруга си.

Кръщелницата й е категорична, че предсказанията на Ванга се сбъдват с голяма точност.

Когато кръщаваха детето на Ели от град Рила, тя предрече, че това ще бъде първото дете, което ще се венчае в църквата, която ще бъде изградена до Рупите. Така и стана“, връща лентата назад Ангелова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студен душ за хиляди шофьори, които тези дни ще зареждат, скокът е сериозен
Next: Обявиха новите заплати професия по професия и майчински от Асен Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.