Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво казваше Ванга за любовниците, докато беше жива?
  • Новини

Какво казваше Ванга за любовниците, докато беше жива?

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vevsdghsdhe.png

„Не се спират пред нищо, развалиха морала на земята. Една жена ударят ли я два чужди таш*ка, тя е вече боклук!“

Това е един от десетките съвети на Ванга, които тя дава приживе пред своята кръщелница Величка Ангелова в Петрич. Заветите й са насочени към всички българи с идеята те да живеят по-добре и да се пазят от грехове.

Величка събира наставленията на пророчицата и ги описва в книгата „Пророчицата Ванга. Единствената връзка между земята и небето“.

Сега за първи път тези съвети добиват още по-голяма популярност чрез страниците на „България Днес„.

„Обичаше да ни поучава. Гневеше се на много жени, които идваха да им гледа: „Аз съм гледачка толкова години, мъж ку*вар не видох, всека втора жена е ку*ва, те развалиха морала на земята… Не се спират пред нищо, а така ли беше едно време… Момите да ходят с момчета, а не с женени. Всеки женен е нахапана пиперка.“

Тя беше против разводите, защото „страдат децата, а те са невинни“, разказва Величка Ангелова.

С мъжете и жените, които се развеждат, се отнася строго и ги нахоква: „Само на вас ли е тежък животът?! В името на децата ще се търпите, ще си отстъпвате. Децата нямат вина да страдат. Родителите са длъжни да наблюдават децата си, докато са живи. Лесно е да го родиш, но да го възпиташ… Иска се търпение“.

Ванга обичала хигиената повече от всичко и държала да се чисти в дома й както трябва, а не през пръсти.

„Жената трябва да е работлива и чистница, нокти да не носи големи, защото е гнусно да бърка в салатата с такива ръце, да се мие след всяка работа, да е прибрана, да умее да държи метлата… Учете още от малки децата да си перат гащичките, да свикват на труд, не им давайте всичко, каквото поискат.

Трябва да знаят и немане. Добре е в чужди хора хляб да ядат, да бъдат самостоятелни, а не както сега – всичко на тепсия им поднасят и после уважение към родители и възрастни няма. До седмата година най да сте строги с децата, за да станат човеци…“, казва петричката врачка.

Когато някой идва при Ванга с желанието тя да му промени съдбата, пророчицата отговаря: „На всеки му е написано какво да преживее, никой освен Бог не може да промени това. Аз ако можех, щях ли да оставя Димитър да си иде толкова млад от този свят и да ме остави сама“, записва спомените си кръщелницата й Величка Ангелова и допълва, че врачката безкрайно обичала съпруга си.

Кръщелницата й е категорична, че предсказанията на Ванга се сбъдват с голяма точност.

Когато кръщаваха детето на Ели от град Рила, тя предрече, че това ще бъде първото дете, което ще се венчае в църквата, която ще бъде изградена до Рупите. Така и стана“, връща лентата назад Ангелова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студен душ за хиляди шофьори, които тези дни ще зареждат, скокът е сериозен
Next: Обявиха новите заплати професия по професия и майчински от Асен Василев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.