Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина легендарен българин
  • Новини

Почина легендарен българин

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
legendarenbg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина легендата на родния футбол Апостол Чачевски – бивш треньор на ЦСКА и Локомотив (София).

Ето какво написаха столичните „железничари“ на страницата си във Facebook:

„Уважаеми привърженици,

Късно снощи, на 90-годишна възраст, ни напусна легендарният футболист и треньор на Локомотив София – Апостол Чачевски.

Поклонението ще се състои в четвъртък от 10:30 ч., като ще бъде в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Ръководството и всички служители на Локомотив София се прекланят пред светлата му памет.

Поклон!“.

Апостол Чачевски с прякор Макето е български футболист и треньор по футбол. Една от клубните легенди на Локомотив (София), където преминава цялата му състезателна кариера. Роден е на 29 март 1933 година в София.

Потомък на преселници от Галичник, Чачевски израства в школата на Локомотив (София), а в мъжкия отбор играе общо 17 сезона от 1950 г. до 1967 г. На терена се подвизава основно като ляв бек, а понякога и като дефанзивен полузащитник. Има 289 мача и 20 гола в „А“ група. През 1956 г. получава тежка контузия на десния крак и претърпява операция, която го вади от футбола за две години.

С Локомотив става шампион на България през сезон 1963/64, когато е един от основните футболисти в състава и записва 25 мача с 2 гола. Освен това е и носител на националната купа през 1953, както и двукратен носител на Европейската железничарска купа през 1961 г. и 1963 г. С 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. В периода 1965–1967 е капитан на Локомотив (София).

След приключване на футболната си кариера е записва успешни години като треньор в България, Гърция и Кипър. Бивш помощник-треньор в националния отбор и треньор на юношеския национален отбор до 18 години. Начело на столичния Локомотив е в 3 периода, като е водил и ЦСКА (1983/84), ПФК Етър 1924 (Велико Търново), Академик (София). Бивш наставник е на гръцките Арис, Аполон, Ираклис и Пансерайкос, кипърските Алки и АЕЛ.

Президент на Локомотив (София) през 1992 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
Next: Синоптиците от НИМХ ни отчаяха, истински мор ни чака днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.