Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добра новина. Събрана е сумата за лечението на майката с близнаци от Пловдив
  • Новини

Добра новина. Събрана е сумата за лечението на майката с близнаци от Пловдив

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
shfhfhfhfhs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В смутните дни, когато основните новини по емисиите са за насилие и трагедии, е много важно да обръщаме внимание и на хубавите неща около нас. А те се случват.

В деня, в който хората в над 40 града излязоха, за да протестират срещу насилието, станахме свидетели на друго потвърждение, че обединени можем да постигнем много: след репортаж на Btv само за броени дни бяха събрани средствата, нужни на Костадинка Канева от Пловдив.

Жената е диагностицирана с множествена склероза и за да й бъде извършена трансплантация на стволови клетки в клиника в Москва, бяха необходими 50 000 евро.

Костадинка е на 45 години и е трудноподвижна, заради което се налага седемгодишните й близнаци да се грижат за нея.

„Най-голямата болка е, че се налага те да се грижат за мен, а са толкова малки“, каза жената в репортажа на Бтв, който отключи вълна от съпричастност сред добрите хора.

Преди 3 години Костадинка разбира за диагнозата множествена склероза. Прикована към инвалидната количка, тя остава на грижите на децата си и майка си. Майка й работи на 3 места, защото пенсиите им не стигат.

„Мечтата ми е да мога да се грижа за децата си“, споделя Костадинка. „Да мога да играя с тях, да излизаме в парка да ги заведа в училище“.

След скоростното събиране на средствата сега за Костадинка и семейството й вече има надежда, че нещата ще се наредят.

В нов репортаж на Btv жената сподели, че е била загубила надежда, но като е видяла, че сумата е събрана, просто не е можела да повярва, че чудото се сбъдва.

Семейството благодари с цялото си сърце на всички, които са им помогнали в този тежък момент.

Сред дарителите имало възрастни жени, които отделяли по 2 и 5 лева от скромните си пенсии, но желанието им да помогнат било трогателно.

„Всяка сутрин и вечер благодаря на Господ, че чудото се случи“, казва Костадинка.

Лекарите от клиника в Москва дават надежда за 90 % процента подобрение при трансплантация на стволови клетки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 19-годишен заключи, преби и подстрига бившата си приятелка във Видин
Next: Лъсна грозната истина: Ето защо Сашо Кадиев напусна Би Ти Ви

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.