Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съжалявам, направих голяма грешка след сватбата, обяви Еда Едже
  • Новини

Съжалявам, направих голяма грешка след сватбата, обяви Еда Едже

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
qldaskdakdalw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Турската актриса Еда Едже – Тунджер или както я познават в България като Йълдъз е любимка на хиляди зрители по света и знае как да поддържа интереса към себе си.

Красавицата споделя много неща от личния си живот, дори това, че съжалява, че се е разделила с естествения цвят на косата си.

За грандиозното сватбено тържество тя промени косата си, но сподели, че съжалява много за това свое решение.

Отворих очи в 10 сутринта и не знам как да ги ползвам???? как ми липсва цвета на косата. Голям съвет за младите момичета, бъдете такива, каквито Бог ви е направил! Новината засега е това, такива теми са леки!

 

В момента младоженката отмаря активно след натоварен снимачен сезон и покрай подготовката за сватбата.

Има време да обърне внимание и на теми за красотата и външния вид.

Заваляха обаче окуражителни коментари:

Добро утро, много сте сладки.

Давате пример на момичетата, които искат да боядисат косата си с това красиво предложение. Н

адявам се естествеността винаги да е добра. Вие също сте много искрени и неестествени. Пожелавам ти продължаване на успехите ти. Очакваме вашите нови проекти.

Изглеждаш страхотно Еда!

Когато бяхме в гимназията, един учител ти казваше, че най-добрият грим е младостта ти

Според мен най-естествената красота от всички неща е, че създателят създава човеците перфектно, но хората сами се унищожават. Вие сте естествено красиви, не си променяйте косата глава и т.н.

 

Много вярно, няма нищо като собствения цвят на косата ти. Хората разбират по-добре, когато ги избелят.

През годините Еда е експериментирала с различни визии, но явно е достигнала до прозрението, че по-добро от естественото няма, както я подкрепят и други коментиращи.

 

Приятелката й Шевал Сам, изглежда коренно променена.

Популярната турска актриса е с лятно излъчване, просветлена коса няма нищо общо с това, което беше преди месец.

Но сезона на ваканциите и лятото провокират желание за промяна във външния вид и не само.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАТОЧИХА СЕКИРАТА: Токът за бита скача с 35%!
Next: Серия от земетресения в Турция тази сутрин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.