Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкрития за Гергана, която Тити острига и окова с белезници
  • Новини

Разкрития за Гергана, която Тити острига и окова с белезници

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
tewtsdgdsgdg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След бруталния случай с 18-годишната Дебора от Стара Загора, която бе пребита, нарязана с макетно ножче и остригана от Георги Николаев, обществото настръхна заради неочаквано признание от баскетболният треньор Тити Папазов. В подкаста на певеца Тото той разказва през смях как преди години е остригал косата на тогавашната сиприятелка, тъй като тя избрала друг.

Малко след това певицата Йоана Захариева – Йоко сподели кое е въпросното момиче и какво се е случило с него. По темата говори и самият Папазов.

Подстриганото от Тити момиче е имало много бурна съдба след инцидента, станал през 1995 година. Гергана Кирова, както е пълното й име, е заживяла с въпросния Суно, за когото баскетболният треньор разказва в подкаста на Тото. И реално заради когото е станала чутовната глупост.

Неговото име е Александър Грънчаров, научи Блиц. През 90-те години той е бил изключително богат.

Двамата с Гергана заминават за ЮАР, където живеят няколко години. След това родената през 1976 година красавица желае да сбъдне детската си мечта – да се пресели и да учи в любимата си Австралия.

Влюбеният Суно сбъдва желанието й. За него не е никакъв проблем, защото парите са го затрупали здравата.

През 2000 година Гергана стъпва на Зеления континент. След това обаче нещо се случва в отношенията й с Александър Грънчаров. Върви слух, че той не е успял да тръгне с нея заради забрана да стъпва в Австралия. Впоследствие се разделят, а години след това Суно умира.

Гергана остава в страната на мечтите си. В един момент се оказва без пари, защото Александър Грънчаров вече го няма. И започва сама да търси пътя към излизане от тежката ситуация. Един ден го намира, просперирайки във фирмата, където е стартирала работа.

Гергана намира в Австралия и мъжа на живота си. Среща американец, двамата се влюбват и имат деца.

„Инфото за нея в момента е доста оскъдно. Така че, не може да гарантираме, че на 100 процента всичко от казаното е вярно. Но тя наистина сега е в Австралия. Радва се на две или три деца, които е родила от мъжа си“, уточняват източниците на Блиц.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мис България Венцислава Тафкова: На 13 години ме нарязаха с макетен нож, срам ме е от белезите
Next: Обрат с двойното самоубийство на младежи в столичния квартал Люлин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.