Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично
  • Новини

Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
ewgsbfdbdaasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Случаят с обезобразеното момиче от Стара Загора предизвика мълниеносни реакции, а коментарите продължават да валят като из ведро. Актьорът Филип Буков също изрази своята позиция по въпроса, но го направи по много по-различен начин от досегашните, защото сподели много лична ситуация, която със сигурност е преобърнала живота на някого.

Оказва се, че преди години Буков е имал доста по-дълга коса от сегашната и това, което му се е случило, определено е белязало душата му дотолкова, че да не може да забрави за този случай до края на живота си.

„Поради множество запитвания относно моята позиция за случилото се с момичето от Стара Загора, ще ви разкажа една кратка история подплатена със снимки.

Предпочитам така, вместо да се възмущавам и да плюя по държавата и институциите.

През 2015-а година с приятели се хванахме на бас кой най-дълго ще издържи да не се подстригва. След около година и половина аз спечелих баса и малко по-късно реших да отида да си отрежа косата. Тя не беше много дълга, но вече не приличах на нищо, влизаше ми в очите, главата ми се потеше в каската на мотора и като цяло много ми пречеше.

Отидох при тогавашната ми фризьорка @ivayla_stancheva твърдо решен да си отрежа косата, но тя ми каза: „Ама ти, защо не почакаш още година, година и половина, да станат поне 30 см. кичури и да я дариш за перука. Твоята коса е гъста, къдрава и никога не е третирана, така че е чудесна за тази цел. „И така още година и половина, а вероятно и малко повече ходех като Маугли.

В крайна сметка успяхме, косата беше отрязана и дарена. Надявам се, че е свършила добра работа на някого в нужда.

Това можех и направих към онзи момент за някоя дама и отношението ми към нежния пол винаги ще бъде такова.

P.S. Тогава не бях никой, просто студент втори курс в НАТФИЗ, едно обикновено момче от столичния квартал Гео Милев.

Това нито е било първата кауза която съм взел присърце, нито е последната. През годините винаги, когато мога съм взимал участие в благотворителни инициативи. Просто не им давам гласност, освен ако изрично не са ме помолили, защото „Дела трябват, а не думи“.

Не ми се искаше да разказвам тази история, защото някои ще ме упрекнат, че си правя реклама, но поради интереса на много от вас, реших да отговоря“, така завършва поста си Буков, а коментарите под него, очаквано, са много.miastoto.bg7.eu

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте тази млада жена? Полицията я издирва, заедно с 2 годишно момиче
Next: Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.