Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма грешка в прогнозата, днес ще бъде интересно в този град в България, обяви Георги Рачев
  • Новини

Няма грешка в прогнозата, днес ще бъде интересно в този град в България, обяви Георги Рачев

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
zgfshgfjgjghjhg.png

В голяма част от България след часове се очаква захлаждане, но не навсякъде.

В Русе днес „ще избухне“ обяви той, имайки предвид високите темпатури, които няма да паднат чувствително.

Над Западна България обаче няма да е така.
Там ще започне да се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали краткотраен дъжд с гръмотевици и усилване на вятъра.

В отделни райони явленията ще са интензивни, очакват се и градушки.

През нощта срещу неделя и в неделя студеният атмосферен фронт ще премине през страната.

Ще имаме ли глътка въздух на прохлада, пита Златимир Йочев професор Георги Рачев по БТВ.

Зависи от големината на глътката, отвърна духовите професорът.

 

„Тази нощ беше много тежка за равнинната и низинната част на България. В 3 часа температурите бяха между 23 и 27 градуса в Русе. В София отбелязахме в центъра тропична нощ. Вчера беше 36 градуса на паметника Левски.“, посочи той.

Професор Георги Рачев най-после с оптимистична прогноза за край на жегите.

Днес, най-късно до вечерта жегата си заминава и на нейно място се настанява прохладата.

Температурите ще паднат чувствително и в следващите дни на места сутрешните ще доближат дори 10 градуса, нещо необичайно, както подчерта професора.

След днес и утре ни очаква захлаждане на две степени.

Циклонът „Захариас“ ще мине през България, но сравнително малко ще засегне полето на валежите, тъй като оставаме в периферията му. „Жаклин“ ще донесе повече свежест, обясни той.

Поне следващата седмица ще го усещаме.

В София отбелязахме тропична нощ. В равнинната и низината част на България в 3 часа температурите бяха между 23 и 27 градуса. Вчера по станцията в Младост беше отчетено 34 градуса, а в Софийския университет беше 36 градуса.

След няколко дни в Западна Европа ще стане топло, там се настанява горещ пустинен въздух, а при нас ще станат нормални температури за сезона, подчерта той.

Ще стане 14-15 градуса сутринта и ще бъде много свежо. След което отново ни очаква повишаване на температурата в София. В Пловдив понеделник срещу вторник ще има порция студен въздух“, добави климатологът.

По Черноморието няма да има някакви резки промени, подчерта Рачев.

Температурите леко ще се понижат и задуха ще си отиде. Без изгледи за валежи, слънцето ще затопля сушата и няма да има изпарения.

За радост на плажуващите прогнозата до края на месеца е без никакви валежи и много слънце, но вече без екстремни горещини. Задава се любимият месец за море на тези, които живеят покрай него. През септември плажовете са по-спокойни, водата е много топла и идеална за къпане, а температурите са в приятните около 25 градуса.

Нарочно избрах прогнозата за Русе, защото и днес там ще избухне.

Ще бъде в челото на най-топлите градове в България. Ето го захлаждането вторник и четвъртък, посочи той. Температурите ще са около 30 градуса.

Не е ли компютърна грешка, че има само слънца?, пита Злати Йочев.

Ами то като не знаеш какво ще се случи слагаш едно и също, но то август няма как да се сбърка с тези слънца, най-много да се появи някое малко облаче.

В Плевен ще е 37 – 38 градуса, посочи той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва 40 дни след смъртта?
Next: Получи ли си го? Ще влезе ли Георги Георгиев в затвора, говори адвокат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.