Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заветът на Александър Чирков: 10 златни правила на професора пазят от инфаркт в жегите
  • Новини

Заветът на Александър Чирков: 10 златни правила на професора пазят от инфаркт в жегите

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
zhegeqgasbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кардиохирург №1 проф. Александър Чирков ни напусна през 2020 г., но остави след себе си стотици спасени животи и десетки ценни съвети за дълголетие и крепко здраве.

Приживе професорът предупреждаваше, че лятото и високите температури са изключително опасни не само за сърцето, но и за всички органи.

„Ако в палещите летни дни човек не се пази – не стои само на сянка, не пие повече вода, неминуемо се стига до т. нар. шок от горещините. Първата реакция е на мозъка и хората не проумяват тази огромна опасност. Защото най-често се стига до силно замайване и безсъзнание. Сърцето също реагира. То започва да работи много бързо. Защото се губи голямо количество течност в пространството извън клетките. И тогава се получава изсъхване на клетките в организма, включително и на клетките на миокарда. И… сърдечен удар“, казваше професорът.

Той винаги повтаряше, че хипертониците по време на летните жеги трябва да спазват желязна лична дисциплина – никакво излизане навън и ходене под слънцето. Чирков съветваше да не се пие по литър и половина вода, а по 3 литра в най-големите горещини.

„На когото не му харесва, ще се насилва. Няма друго спасение“, бяха думите на прочутия кардиохирург.

По отношение на летните морски почивки лекарят препоръчваше да бъдем изключително внимателни. „Да се седи по цял ден на плажа, било то и под чадър, е абсолютно забранено на хора с високо кръвно. Човешкият организъм отделя и т.нар. специални антигени, протеини. Те са насочени да уравновесят тази загуба на електролитите“, доверява в едно от последните си интервюта проф. Чирков.

През лятото той съветваше да променим коренно и менюто си. Хората, особено с високо кръвно и сърдечни проблеми, временно трябва да се откажат от пържолите, бекона, тлъстите яхнии, лютите чорби, да не говорим за сланината и други мазни колбаси.

Професорът препоръчваше да се консумират само леки храни. Най-вече много салати от пресни зеленчуци и таратор в обилни количества.

Възрастните хора с хипертония трябва да се пазят и от климатиците, колкото и приятно да им действа разхлаждането на дома с тях.

„Те се превръщат в развъдник на огромни количества микроорганизми, които ни се изливат в стаите и офисите. Тогава започват и инфекциите. Представяте ли си не само за един здрав човек, но и за пациент с болно сърце какво означава една инфекция, донесена от климатика. Там има най-много микроби.

Ако стоите под климатика и спите под него, вие просто насилствено аспирирате тези микроби. Това е изкуствено, но съзнателно разболяване“, казваше професорът. Според него известните стойности за нормално кръвно 120 на 80 отдавна не бяха валидни. За нормално „горно“ кръвно можем да броим 130-135, максимум до 140. Но долното задължително трябва да бъде под 90.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: Захариас и Жаклин ще минат през България, ето какво ще ни донесат
Next: Битата и стригана Славка във Видин застана с лицето си: Казваше ми – демонът в мен го искаше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.