Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумени туристи: За първи път виждаме по морето такова явление като днешното
  • Новини

Изумени туристи: За първи път виждаме по морето такова явление като днешното

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
rtdhgfnjfgjfgjfg.png

Гъста мъгла, идваща от морето, озадачи туристите по много от българските плажове
тази сутрин. За явлението разказаха посетители и на Южното, и на Северното Черноморие.

Летовници казват, че крайбрежна мъгла е имало тази сутрин в Обзор, къмпинг “Градина”,
Варна.

Много от тях коментират, че никога не са виждали подобно явление. Видимостта
на брега е била под 100 м.

 

Морската (или крайбрежна) мъгла e метеорологично явление, което се дължи на температурната
разлика между сушата и морето. Сутрин слънцето нагрява сушата и топлият влажен
въздух над нея се издухва над хладното море от крайбрежния вятър. Тъй като повърхността
на морето е все още сравнително студена, тя охлажда въздуха точно над нея, което
го кара да се сгъстява и да създава мъгла.

 

С настъпването на утрото слънцето обикновено “изгаря” морската мъгла доста бързо,
като понякога оставя мъгла в закътани заливи.

Това явление рядко се среща по нашите географски ширини, но е познато по бреговете
на Турция, Испания, Великобритания, САЩ и др. Мъглата вероятно е възникнала заради
рязкото понижение на температурата на морската вода преди дни – тогава по Черноморието
тя изстина до 9 градуса и все още не може да достигне обичайните за началото на
август стойности.

 

В края на юли националната метеорологична служба съобщи за рядко явление по Черноморието,
наречено upwelling. То се получава при рязко понижение на температурата на морската вода. Сутринта на 24 юли по българско крайбрежие морската вода е била с температура
между 23° и 26°, като до обяд на север от нос Калиакра до Дуранкулак тя се е понижила
до 9-10°, в района на Шкорпиловци до 17°.

 

Явлението “upwelling” (ъпуелинг) представлява “издигане на дълбоководни студени
води в шелфовата зона близо до бреговете от дълбочина 300–500 м към водната повърхност,
вследствие продължително действие на вятър с посока от брега към морето, както
и при сгонни явления, възникващи при продължителни южни, югозападни и югоизточни
ветрове”.

 

Температурата на водата в близост до брега се понижава, солеността й се увеличава,
както и разтворения кислород и биогенните елементи. Движението на водната маса в дълбочина, възникващо при споменатите условия, се
извърша по спиралата на Екман, като отклонението на потока в северното полукълбо
е надясно, поради действащата сила на Кориолис, поясниха тогава метеоролозите.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С четири нови обвинения се сдоби Георги, обезобразил 18-годишното момиче от Стара Загора
Next: Шокираща версия за двойното самоубийство в Люлин в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.