Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една майка води 18-годишната си дъщеря на лекар – Докторе, напоследък дъщеря ми боледува
  • Новини

Една майка води 18-годишната си дъщеря на лекар – Докторе, напоследък дъщеря ми боледува

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
vicqiwkdqkwdkasd.png

Една мама води 18-годишната си дъщеря на лекар.

– Докторе, напоследък дъщеря ми постоянно боледува.
След кратък преглед лекарят казва:
– Госпожо, дъщеря ви е бременна.

– Вие, добре ли сте, бе докторе! Моята дъщеричка никога не е била с мъж, нали маме?
– Дори, никога не съм се целувала – казва щерката.

Докторът мълчаливо се приближава до прозореца и започва да съзерцава хоризонта. Минават 5 минути.
– Докторе, какво има… нещо не е наред ли?
– Не, не… всичко е наред. Просто в такива случаи на изток изгрява ярка звезда и трима влъхви се спускат от хълма… стоя си и ги чакам…

? ? ?

Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
– Хайде тази вечер да се разменим на кръст – нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили …

На следващата сутрин в едната палатка се води разговор:
– На мен много ми хареса. А на теб?
– И на мене – то било много хубаво.
– Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените…

? ? ?

Фермер търси жена. Задачата е доене.
Момичето бързо хваща една овца и започва да дои:
-Ей гледай колко е гъсто това мляко.
Фермера:
-Нормално, все пак доиш коча.

? ? ?

Войник се явява при старшината на ротата и му заявява, че си е загубил пушката…След кратко стъписване, фелдфебелът просто издивява и започва да крещи като обезумял.Накрая отсича, че пушката ще бъде удържана от заплатата на войника, при което последният само ядно промърморва:

– Ако такава е обичайната практика по света, сега вече знам защо капитанът потъва с кораба си – после не може цял живот да го изплати….

? ? ?

Катаджия спира кола:
– Господине, имате ли представа колко поднасяше колата Ви?
– Пил съм 8 бири.
– Това не е извинение да оставяте жена Ви да кара.

? ? ?

Новобрачно (не съвсем) семейство в нов апартамент в нова панелка. Вечерта си лягат, но Жулиета непрекъснато шътка на ентусиазирания Ромео:
– По-тихо, да не ни чуят…
– Вече не сме при мама и тате!

– Ама, такова… Съседите…
– Няма проблем! Ето, ще видиш, че не се чува при съседите – Пешооо, чуваш ли?
Иззад тапета се чува съвсем леко приглушен глас:
– Ти пък, Ванка! Виждаме ви…

? ? ?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БАН уволни математика, оправдаващ насилието над жени
Next: Извънредно развитие по разследването на Георги за нападението над Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.