Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращо разкритие за Чавдар, ето какво е направил в селото преди двойното убийство
  • Новини

Шокиращо разкритие за Чавдар, ето какво е направил в селото преди двойното убийство

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
ghfjghmhkhgkhg.png

Задържаният за двойното убийство в с. Лозен – с висяща присъда за друго убийство в селото. Заподозреният за двойното убийство край софийското село Лозен тази сутрин – Чавдар Б., който вече е задържан, преди година е убил друго момиче от селото, пише Трибюн бг.

От прокуратурата съобщиха, че той е с висяща присъда, но делото е за “непредумишлено убийство”. Жертвата тогава също е било младо момиче, открито със следи от душене.

И днешните жертви – мъж на 33 г. и момиче на 18 г., са от селото.

Припомняме, че в района на село Лозен тази сутрин е намерен труп на момиче.  По непотвърдена информация става въпрос за убийство.

Вчера младата жена е била обявена за издирване.

Край столичния квартал “Горубляне” е открито и тялото на млад мъж.

Извършва се оглед на местата, където са намерени телата.

За двете убийства е задържан 34-годишен мъж. Той е криминално проявен. Делото е било за причинена смърт и е от миналата година. Софийската районна прокуратура е искала постоянен арест, но съдът го е пуснал с подписка.

След това от държавното обвинение не са протестирали случая.

От пресцентъра на МВР съобщиха, че заподозреният за убийствата е бил арестуван между Айтос и Бургас. Той е задържан на АМ “Тракия”  и в момента е в полицейското управление в Айтос.

Има образувано досъдебно производство в случай на неотложност на 04.08.2023 г. от разследващ полицай при СДВР.

Разследването се провежда за убийство на повече от едно лице, извършено на 03.08.2023 г. в землището на с. Лозен, Столична община – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 115 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, съобщиха от прокуратурата.

Според самопризнанията, той е убил жертвите през интервал от два часа. Тялото на ученичката хвърлил край с. Лозен, а трупа на мъжа край Горубляне.

По неофициална информация у задържания е намерен боен пистолет. Твърди се, че няма връзка между двамата убити, а само извършителят е един и същ.

По случая са работили СДВР,  Националната полиция и органите на реда в Бургас.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В НАШАТА ФЕЙСБУК СТРАНИЦА!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Карло Буентемпо с потресаваща прогноза за времето
Next: Липсата на тези храни причинява главоболие, косопад изтръпване на крайниците или други

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.