Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ви кажа колко пари изкарах след Хелс Китчън, обяви Цвети
  • Новини

Ще ви кажа колко пари изкарах след Хелс Китчън, обяви Цвети

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
shgfhfghfghfgh.png

Славата задушава Цвети.

Въпреки това тя не спира да провокира феновете си.

Сега тя пусна снимка по бански.

Врачанката демонстрира перфектната си форма в началото на лятото.

Снимката вероятно не е на морето, а във Враца.

 

Заваляха коментари:

„Не те ли апят комарете?“

„Страхотна млада дама!“

„Вече хвана тен , браво“

„Ако беше от ЦСКА щеше да си още по-вървежна.“

Цвети от Враца стана известна в готварското шоу Хелс китчън. Много хора й станаха фенове, които според думите й я преследват и сега. Някак й натежа хорското внимание и Цвети сподели, че избягва вече публични изяви.

Едно дете ми вика: „Ела да се снимаме“ и аз му викам:

„Не мога сега, остави ме на мира“. На абитуриентската ми беше чудо.

Имах нает фотограф, той не може да ме намери да ме снима.

Всички са ме заобиколили и аз не мога да дишам. Идеше ми да хвана гората.

С колегите ми от предаването стана същото. Как ги нападнаха тия хора, съжалих, че ги поканих на бала си.

Брат ми най-много се изкефи от славата ми. Неговият клас са ми големи фенове и той се надува от гордост.

След предаването ухажорите се увеличават около нея, дори Цвети сподели, че това й е досадно.

Непрекъснато ми звънят и ме преследват, да добият популярност покрай мен.

Мислех, че инстаграма ще ми плащат за това, че имам толкова последователи, пък то не било така.

Казаха м да се включа в тик-ток, там дават пари и наистина – спечелих 150 лв, но незнам как да ги изтегля.

 

За слуховете, че ще влиза в „Ергенът“ 3 Цвети категорично отрече:

Хора, няма да вляза в Ергена, защото ако вляза ще трябва да ги избия половината.

На мен ми се ходи в „Игри на волята“. Много ми харесва, ама не мога да плувам. „Сървайвър“ е много глупаво предаване, него не го гледам.

За външният си вид обясни, че й е писнало да се боядисва два пъти в месеца и затова си е направила косата черна.

Има намерение да продължи да учи, ама не знае още какво точно.

 

Ще запиша във Враца за нещо социално или в София за готвачи. Защото Кристиян ми каза, че ако искам след време да отида в чужбина или на кораб да готвя задължително искат висше образование.

Най-доволна е от участието си в „Черешката на тортата“ и от запознанството си с шеф Манчев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бpaвo, лeкapи cъc злaтни pъцe: Пpиcaдихa кpaк нa 39-гoдишeн мъж в ИСУЛ
Next: След разобличаването на мнимия инвалид: Арестуваха Динко от Ямбол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.